Разлика между версии на „ФК Ямбол“

19 880 байта изтрити ,  преди 4 години
редакция без резюме
 
==История==
Юношеско туристическо дружество '''Тунджа''' е създадено на 17 март 1915 г. Негови учредители са ентусиазирани младежи – ученици в смесеното педагогическо училище в Ямбол. Дейността на дружество "Тунджа" се изразявала предимно в уреждане на излети и футболни срещи.
На 17.03.1915г. в читалище „Съгласие” е основано едно от най-популярните дружества за културно-масов и спортен характер в Ямбол – Юношеско туристическо дтужество „Тунджа”. Негови учредители били ентусиазирани младежи – ученици в смесеното педагогическо училище в града.
След въвличането на България в Първата световна война дейноста на дружеството заглъхва. То било възстановено на 03.05.1919г. като ученическо туристическо дружество. Създават още спортни дружества, сред които футболните „Елвира” и „Оборище”, чийто приемник през 1926 година става клуб „Ботев”, „Спартакови чети”, „Галиполи”, „Морски сговор”, „Беломорец, „Юнак” „Тракийска слава” и др.
 
През 1929 г. клубът е преиминуван на '''Слава'''. През 1930 г. става шампион в Окръжната спортна област "Приморска спортна област" и печели правото да участва в [[Първенство на България по футбол 1930|Държавното първенство]]. Отпада в 1/8-финалите след загуба с 1:7 от [[ФК Владислав|Владислав (Варна)]]. През следващите години е редовен участник в Държавното първенство като първенец на "Приморска спортна област", а впоследствие и на "Тунджанска спортна област".
Дейноста на Спортното дружество "Тунджа" се изразявала предимно в уреждане на излети и футболни срещи. Гимназията отпускала средства за купуване на футболна топка и различни гимнастически уреди. И тъй като по това време в града е нямало друга футболна топка, офицерите от 4-ти конен полк влезли в съглашение с дружество „Тунджа” да използват неговата футболна топка, срещу което му давали ездитни коне. Дружеството станало инициатор и на първите архелогически разкопки на Зайчи връх (Таушантепе) край с.Кабиле. С агитационно-просветна цел дружеството изнасяло и редица пиеси и концерти.
 
През 1933 г. Слава се обеденява с Ботев (Ямбол) и приема името '''Ботев'''. През същата година клубът достига до полуфинал в Държавното първенство, елимирайки [[ФК Черноморец (Бургас)|Черноморец (Бургас)]] и [[ПФК Берое (Стара Загора)|Борислав (Стара Загора)]], но губи с 2:4 от [[ПФК Левски (София)|Левски (София)]].
През 20-те години ямболските футболни клубове "Тунджа", "Лъв" ,"Елвира" и др. играят срещи със сливенските СК "Хоментмен"(клуба на арменските беженци от турския геноцид), "Балкански лъв", преименуван по-късно на СК "Халис Рува"(клуба на млади работници, предимно ковачи) и др.
 
През 1935 г. клубът се преименува на '''Георги Дражев''', а през [[Първенство на България по футбол 1936|1936]] отново достига до полуфинал в Държавното първенство, където губи с 0:6 от [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]]. През 1937г. клубът въвежда абонаментни карти за сезона – вероятно пръв в историята на родния футбол! През [[Първенство на България по футбол 1938|1938]] г. става част от основаната Национална футболна дивизия, но завършва на последното 10-о място.
Превратът на 09.06.1923г се е затруднила нормалната масова дейност на това туристическо дружество. A след Септенврийското въстание 1923г. то направо било разтурено, като неугодно на новата власт. През следващата година обаче наново било възстановено и в неговата работа настъпило известно съживяване. Това личи от издавания от него вестник „Тракиец” туристическа пропаганда. В началото на 1928г към дружеството бил открит клуб за интернационален туризъм.
* През 1929г. клубът е преиминуван на "Слава". Спортния клуб "Слава" редом с множеството спортни дисциплини, проявявал и културно масова дейност, като коледуване, концерти, благотворителни дейности и др.
През 1930г. Слава е победител в Окръжната спортна област "Приморска спортна област" и участва в държавното първенство на България. Играе 1/8 финал, но изпада след загуба във Варна, от Владислав (Варна).
 
През 1945 г. клубът се преиминува на '''Партизан''', а през 1949 г. на '''Динамо'''. През същата година става част от новосформираната [[„Б“ футболна група|Южна „Б“ група]], завършвайки на 8-о място (от 10 клуба) в първия й сезон.
През 1931г. Слава отново е победител в Приморска Спортна област и стига до 1/4 финал в първенството на България след победа на 1/8 финала с 3:1 над Спортист (Видин).
 
През 1956 г. името на клуба отново е променено – '''Николай Лъсков'''. В периода 1962–1970 '''Лъсков''' участва в [[„Б“ футболна група|„Б“ група]]. През сезон 1969/70 завършва на 1-во място и печели историческа промоция за [[„А“ футболна група|„А“ група]]. Клубът прекарва три сезона в елитната дивизия, преди отново да изпадне във втория ешелон.
През 1932г. отново победител в Приморска Спортна област и играе на 1/8 финал в първенството на България. Срещата се играе с Борислав (Ст. Загора) като Слава (Ямбол) побеждава с 3:0, но не е ясно дали и с кой играе в 1/4 финал.
 
През сезон 1933 г. върху част от територията на Приморска Окръжна спортна област се създава Тунджанска Окръжна спортна област.
* През 1933г. Слава се обеденява с футболния клуб Ботев и вземат името Ботев.
През същата година футболния клуб печели трето място в Първенството на България, като „Ботев Ямбол”. На 1/8 финал Ботев (Ямбол) - Черноморец (Бургас) 1:0 (след продължение). 1/4 финал Ботев (Ямбол) - Борислав (Ст. Загора) 5:1. 1/2 финал Левски (София) - Ботев (Ямбол) 4:2.
 
През 1934г. Ботев след победа в Пловдив на 1/8 финал в Първенството на България над Шипка (Пловдив) 1:4 (Мачът е прекратен от съдията заради груба игра от играчите на Шипка. Резултатът се зачита.) отново стига до 1/4 финал, но отпада от Владислав (Варна).
 
През 1935г. Ботев (Ямбол) играе на 1/8 финали в Първенството на България, Ботев (Ямбол) - Победа 26 (Плевен) 2:3.
* Същата 1935 година клубът "Ботев" се преиминува на "Георги дражев".
Клубът Дражев, предприел и построяването на модереното за времето сигрище "Г.Дражев", което при тогавашните условия било едно от хубавите в страната.
 
През 1936г. стига отново до трето място под името „Георги Дражев”. 1 кръг - 1/8 финали Георги Дражев (Ямбол) - Орли (Харманли) 8:0. 2 кръг - 1/4 финали Георги Дражев (Ямбол) - Ботев (Пловдив) 1:0. 3 кръг - 1/2 финали Славия (София) - Георги Дражев (Ямбол) 6:0.
 
През 1937г. Георги Дражев побеждава на 1/8 финал в държавното първенство на България Дражев (Ямбол) Черноморец (Бургас) 3:2, в 1/4 финала изпада от Владислав (Варна) - Дражев (Ямбол) 2:0.
 
На 3 март 1937 г. Висшият спортен съвет при Българската национална спортна федерация учредил Национална футболна дивизия. Дивизията обхванала десетте тима, които се представили най-добре за изтеклия сезон. Те били определени от Централния футболен комитет при Българската национална спортна федера ция. Определянето на 10-те члена на Националната дивизия станало на квотен принцип, базирайки се върху класирането в местните първенства за сезон 1936/37 г. Така, от София се включили 4- ри отбора (първите четири от І-ва дивизия на града), от Варна – 2 отбора (първите два в градското първенство) и по един отбор (първенеца на Спортната област) от Русе, Пловдив, Ямбол и Бургас. Тези десет учредители на Нацио налната дивизия били: Левски, ФК13, Шипка и Славия от София; Владислав и Тича от Варна; Левски Русе, Ботев Пловдив, Георги Дражев Ямбол и Черноморец Бургас. В нея се играе в два полусезона – есен и пролет при взаимно гостуване на отборите. Спортната ни общественост определя това събитие като „голям ден за футбола“. Очакваното с голям интерес първенство започва на 17 октомври. В първия кръг се срещат:
 
„ФК 13“ (Сф) – „Владислав“ (Вн) 2:2 – съдия Георги Конов (Пд)
 
„Шипка“ (Сф) – „Левски“ (Сф) 2:0 – съдия Димитър Генчев (Сф)
 
„Левски“ (Рс) – „Ботев“ (Пд) 3:1 – съдия Никола Стоянов (Дрян)
 
„Тича“ (Вн) – „Черноморец“ (Бс) 2:2 – съдия Кирил Петков (Сф)
 
„Г.Дражев“ (Яб) – „Славия“ (Сф) 3:0 – не се явява
 
По игрищата не рядко избухват скандали, посяга се и на реферите. Съдиите от Русе и други спортни центрове отказват да свирят мачове поради упражнено насилие над тях. Особено фрапиращ е случая в Ямбол, където на мача между местния „Дражев“ и „Ботев“ (Пд) е бит софийския съдия Никола Борутчийски. Футболно - реферската колегия (ФРК) реагира на този вандалски акт и отказва да изпраща рефери в Ямбол.
 
През 1937г. ямболския „Георги Дражев”, въвежда абонаментни карти за сезона – вероятно пръв в историята на родния футбол!
 
Трябва да се каже, че членуването на един клуб в нацдивизията носело огромен престиж за него. Безспорно, това бил елитът – отбраното общество на българския футбол. С две изключения (Шипченски сокол Варна и Спортклуб София), в дивизията през трите й сезона членували всички държавни първенци, излъчени по предходната турнирна система, както и всички финалисти за държавно първенство. В нея участвали и всички носители на Царската купа, плюс финалистите в турнира. От друга страна, чрез нацдивизията футболът извън София придобил нови измерения – той се превръщал в общоградски въпрос. Извънстоличните тимове започвали да фокусират все по-голям обществен интерес върху себе си – те били схващани като представители на своите градове в задъханата и интригуваща надпревара на дивизията. По този начин футболните битки, в които отборите встъпвали, носели двойна отговорност – чрез тях се отстоявала не само клубната чест, но и онази на града. Впрочем, казаното най-добре се илюстрира от „състезанието”, което през есента на 1937г. си устроили кметовете на Ямбол и Бургас – кой щял да предостави по-добри условия за тима, само и само градът да има нацдивизионен представител.
 
През 1938 Дражев (Ямбол) финишира на 10то място в нацдивизията. Тунджа е Полуфиналист за Царската купа през 1939 г. под името "Георги Дражев".
 
В навечерието на шампионата 1940/41 г. се разгарят спорове около съществуването на Националната футболна дивизия. С този въпрос се занимават няколко пъти Висшия спортен съвет, Върховния управителен съвет на БНСФ, както и УС на БФС. В резултат на това се учредяват: Софийска футболна дивизия от 7 клуба и две футболни дивизии в страната – Северобългарска и Южнобългарска с по 8 отбора. През 1940 г. бил подновен турнирният принцип за излъчване на държавен футболен първенец. С това се прави движение назад в качеството на държавното първенство. Следващият сезон 1941/42 г. е предшестван от нови структурни промени: разформироват се Северобългарската и Южнобългарската дивизии, като на тяхно място се създават 17 областни спортни дивизии. След проведените в тях квалификации в Националната футболна дивизия намират място 22 отбора: „Ботев“, „Княз Кирил“, „Левски“, „Славия“, „ЖСК“ от София, „Македония“ (Скопие), „Тича“ и „Победа“ от Варна, „Македония“ (Битоля), „Гоце Делчев“ (Прилеп), „Мария Луиза“ (Лом), „Цар Борис III“ (Добрич), „Скобелев – Победа 39“ (Плевен), „Спортклуб“ и „Христо Ботев“ от Пловдив, „Атлетик“ (Дупница), „Кубрат“ (Попово), „ЖСК“ и „Вардар“ от Скопие, „Ботев“ (Хасково) и „Георги Дражев“ от Ямбол. До 1/4 – финалите се играе в един, а след това в два квалификационни мача при разменено гостуване.
 
През 1942 Дражев (Ямбол)играе на 1/16 финал в държавното първенство.
 
През сезон 1943 г. държавното първенство на България по футбол се играе с елиминация между първенците на спортните области в два мача с разменено домакинство. При разменени победи продължава отборът с по-добра голова разлика от двете срещи. На 1/16 финал Левски (Бургас) - Георги Дражев (Ямбол) 1:2 и 3:1 [4:3 общ резултат].
 
През 1944г. "Първенство на България по футбол" 1/16 финал отбора на Г.Дражев (Ямбол) с ЖСК (Ст. Загора) 5:1 и 3:2 [8:3 общ резултат].
* През 1945г . клубът се преиминува на „Партизан”.
През сезон 1945 г. "Първенство на България по футбол" първи кръг - 1/16 финали Партизан (Ямбол) Славия (Бургас) 2:1. 1/8 финали Партизан (Ямбол) Ботев (Пловдив) 0:3.
 
През сезон 1948/49 "Първенство на България по футбол" Югоизточна зона финал - Шипка (Стара Загора) Партизанин (Ямбол) 1:1 и 4:0.
 
На 17 юли 1949 година експериментът, проведен във Втория ешелон в предишното първенстбо, е отчетен като успешен и е решено създаването на Републиканска „Б" футболна дивизия. В състава й от 14 отбора влизат седемте участника в междузоналната дивизия, а останалите 7 са класираните на вторите места в зоналните първенства: Средец София, Спартак Варна. Спартак Пловдив, Партизан Ямбол,Копчев Свищов и Академик София! Създадени са и пет зони, като трети футболен ешелон. Шампионатът за сезона 1949/50 година започва нормално. Изиграват се три кръга от есенния дял, когато 6 съответствие с взетите по-рано решения на ЦК на БКП, се извършва преструктуриране на спортните орга¬низации в страната. Започналото през септември футболно първенство е прекратено. Преустановява се дейността на Националния физкултурен съюз. Създават се шест Доброволни спортни организации (ДСО) на ведомствен и териториален принцип, които включват в състава си всички досегашни спортни дружества. Взето е решение новият футболен шампионат да се повежда, както в Съветския съюз, по системата „пролет - есен", и да започне през м.март 1950 година.
* През същата година „Партизан” се преиминува на „Динамо”.
Също така и стартира първото първенство на "Б" РФГ. Тя е съставена от 2 групи - Северна "Б" РФГ и Южна "Б" РФГ. В тях вземат участие по 10 клуба. Южна "Б" РФГ: Спартак (София), Червено знаме (Самоков), Торпедо (Стара Загора), Торпедо (Димитровград), Строител (Бургас), Динамо (Пазарджик), Динамо (Пловдив), Торпедо (Хасково), Динамо (Ямбол), Червено знаме (Благоевград). Южна футболна група.
 
12.03.1950 г. - неделя 16 ч.-в Ямбол ДИНАМО (ЯМБОЛ) : ДИНАМО(ПАЗАРДЖИК) 3:2. Южна "Б" РФГ крайно класиране Динамо (Ямбол) преключва на 8мо място.
 
Четвъртфиналист за купата на страната през 1960 г. като "Николай Лъсков".
 
Южна "Б" Републиканска футболна група.
 
Сезон 1962/63 Н.Лъсков (Ямбол) завършва на 16 място с 32 точки и голова разлика от 46:50.
 
През сезон 1963/64 завършва на 2ро място с 47 и голова разлика от 53:20.
 
През сезон 1964/65 завършва на 7мо място с 36 точки и голова разлика от 46:38.
 
През сезон 1965/66 завършва на 4то място с 37 точки и голова разлика от 46:42.
 
Сезон 1966/67 Лъсков (Ямбол) завършва на 15 място с 31 точки и голова разлика от 40:41.
 
През сезон 1967/68 завършва на 3то място с 48 точки и голова разлика от 45:28.
 
През сезон 1968/69 завършва на 2ро място с 47 точки и голова разлика от 58:27.
 
Първенец в "Б" група през сезон 1969/70, с 51 точки и голова разлика от 63:23.
 
3 участия в "А" професионална футболна група.
 
През сезон 1973/74 Тунджа 1915, под името Н. Лъсков се връща в Южна "Б" Републиканска футболна група. Завършва сезона на 9то място с 33 точки.
 
Сезон 1974/75 преклучва на 13 място с 36 точки. През сезон 1975/76 преключва на 18то място в Б-група.
 
През сезон 1976/77 преключва на 14то място в Б-група. През сезон 1977/78 преключва на 17то място в Б-група.
 
През сезон 1978/79 финишира на 18то място в Б-група.
 
През 1979г. клубът се преименува на "Тунджа".
 
През сезон 1979/80 Тунджа (Ямбол) преключва на 17то място в Б-група. През сезон 1980/81 преключва на 16то място.
 
През сезон 1981/82 финишира на 20то място.
* През 1993 се преиминува на "Ямбол".
 
* През 2004 се преиминува на "Тунджа 1915"
Тунджа 1915 Ямбол - Монтана 1921 1/16 финал за купата на България. След редовното време и след продълженията резолтата предължава да е 0:0. Крайния резолтат се решава с дуспи 5:4.
 
Тунджа Ямбол стига до 1/8 финал за Купата на България през сезон 2011-2012.
 
През сезон 2011-2012 Тунджа завършва на 2-ро място, след като губи битката за промоция в пред последния кръг на Югоизточна "В" група.
 
== Наименования ==