Интелигенция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м robot Adding: he Modifying: es |
Ollo~bgwiki (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Интелигенция''' е наименование на обособена социална група от хора, които професионално упражняват висококвалифициран умствен, предимно творчески, труд в областите, непосредствено свързани със създаването, съхраняването, разпространяването и социализацията на духовните ценности. Формира се без оглед на социалните слоеве. Подразделя се на научна, техническа, педагогическа, медицинска, художествена и др. Терминът интелигенция е въведен през 70-те г. на [[19 век]] от руския писател [[П. Д. Боборикин]]. В съвременната социологическа литература се прави разграничение между "интелигент" като представител на масовите интелектуални професии и "интелектуалец" като принадлежащ към елита на интелигенцията.
===Н<nowiki>Тук въведете текст</nowiki>абедения селски интeлигент===
'''Селянинът с вратовръзка или "Ела у градо чи те отворим на живот"'''
”Уникално същество” – в смисъл не че е рядко срещано – напротив, може да го срещнете във всяка по-голяма фирма, а най добре вирее в гръцки такива. Види се че вятърът на промяната довя благодатни дни за така наречената „интелигентна селска младеж” докато на обикновената, нито селска нито чак
толкова „интелигентна” освен неистово желание за емиграция нищо друго не донесе. Е да се върна на темата с малко предистория, началото се поставя от дивата социалистическа урбанизация в стил „Да строим завод край София”, когато плътни (по – точната дума е сплъстени) селски маси заляха големите градове на китната ни родина довличайки със себеси освен миризмата си така и нравите си, еснафщината, суеверието,паразитите си (на които те с умиление викат ”буби”) и най вече бруталната селска наглост гарнирана с тъпа, тъпа упоритост. Дядо ми и досега разказва, че в онези години на гроба на Алеко Константинов израснали черни рози...да-а-а такива работи са се случвали в онези злощастни времена...
В наши дни. Ситуацията се е променила един вид претърпяла е еволюция, както е еволюирал и обектът на настоящата статия. Огромната еволюционна крачка направена от селянина се изразява само в малка промяна на поведенческия модел – селянина сложи вратовръзка, седна на бюро във фирми и учреждения и ...стана страшно. Въпреки това развитие трябва да се отбележи че прогрес в сферите на социалните отношения, емоционалната интелигентност и разбирането на моралните норми не се наблюдава, дори се забелязва чуствителен регрес.
Звучи като оксиморон но селянинът с вратовръзка по произход е предимно от малкия град или като е израза „град от селски тип” за пример: Панагюрище, Троян, Ямбол, Перник, Първомай, Брезово, Раковски, Тетевен, Костенец, Антоново, Омуртаг.
Всичко започва с израза „ай-и-и-и на мама, итилигьнтното ми то!” казан за похвала на синчето или ДИВойчето, защото най накрая е успяло да прибере кокошките в курника. Eй там някъде между кочината на говедата и външната тоалетна гордата селянка решава – „нашто щий интилигинтно”. Така започва формирането на едно от най-бруталните разклонения на селската класа – набедения селски интелигент или известен още като „страшилището на обикновения човек”. Отрочето расте...записват го в месното школо...на първия си учебен ден вместо обичайния букет на учителката се подарява найлонова торба с надпис”Машинстрой” с 2,5 кг ланшна сланина и нещо което трябва да е кекс, но не е. В училище отрочето е посредствено, но понеже майка му е счетоводителка в месния винзавод малкото говедце е третирано като притежател на висш интелект. Общо взето до осми клас селкото чудо се научава да чете криво-ляво да смята криво-ляво, но запазва вродената си неприязън към четенето на книги. Не така бавно развитие се наблюдава обаче във възприемането на най-дразнещите черти на социалната среда в която расте бъдещия покорител на големия град. До тринадесет годишна възраст синчето е вече завършена гад – злобна, завистлива, сервилна и страхлива личност. На тази възраст особено роля за съзряването на младия пубер имат авторитетите, на първо място е това на бащата по правило обикновен полуалкохолизиран шлосер/строител ІІІ-ти разряд и на второ - касетофона HITACHI в комплект с касетките на Лепа и Миле Китич. Бащата – той е мъжкар, с всичките му мъжкарски атрибути: пакета Арда и миризмата сутрин на мастика! Пубера го обожава, баща му е човекът, който му открива и поднася истините за света с такава увереност, че у бъдещото наследство не остава и капчица съмнение в бащината правота. Когато старшият реши че трябва да придаде повече тежест на синтезираната селска мъдрост, която се лее от устата му включва шамари и ритници в обръщение, а не е изключение и колана, но това е за доброто на детето – „да стане човек”. Дори и след години, сложил вече вратовръзка , селянина с болка си спомня как навремето баща му му предаде урока за...”оньези пидираситье”. В малките часове на една петъчна вечер подрастващият пубер бива измъкнат от леглото, още сънен получава два силни шамара, баща му е пиян и крещи нещо неразбираемо. С шутове и крясъци ужасеният до смърт младеж е изтикан към старата плевня, където получава още една бърза серия шамари и ритници гарнирани с дъх на мастика. Паднало на пода пребитото се втренчва в задъхания си баща, които продължава да го рита и да сочи с пръст към тавана кряскайки:” Аку станиш пидирас ей на таз грида штъ убеся да знаш. Штъ убия мамка ти.” Малкият се научава пидирас = лошо и толкоз. Този педагогически похват на родителя, обаче, освен физически травми оставя и трайни психически увреждания у селянчето и със сигурност поставя началото на един латентен хомосексуализъм, като подсъзнателна реакция срещу бащината агресия. Появата на неясни и неосъзнати желания към своя пол, които влизат в противоречие с здравото високопланинско възпитание у вече възрастния индивид и невъзможността той да осъзнае какво му се случва са само още една от причините набедения селски интeлигент да се формира, като една още по невротична и неуравновесена личност.
На тринадесет набедения селски итилигент вече си е повярвал, че е нещо повече от останалите представители на своята класа и изпитва нескрито презрение към другите, както той вече ги нарича „прости селяни”. Придобил е вече всички криворазбрани добродетели на социалната прослойка от която произхожда: той е стистнат скъперник, но се афишира пред всички като пестелив, той двуличен - но пред теб се заявява като „точен”, сервилен е пред по–силните от него и жесток към по-слабите, безумно удоволствие му достявя хорското нещастие, способен е да го колекционира и умира от кеф, когато има възможност да го сподели с някой.
Идва време отрочето да учи за „средно”. Естествено, завършило с отличен успех селското училище с изключение на писаната от учителката по литература петица – постъпка, която майката на набеденото интелигентче не можа да прости и пусна грозен слух за изневери на учителката с параджията от ромски произход Бай Асен. Също така някой в продължение на месеци размазваше по прозорците и вратите на учителската къща човешки екстременти. Вече мустакатото ителигентче е изпратено от гордото семейство в съседния по-голям град да се учи на занаят. Родителското тяло, което е ярък представител на селско-работническата класа и поради тази причина невижда по дълече от носа си записва нещастния пубер в електротехникум, а ако не му достигне успех в местното училище по автотранспорт в краен случай в пловдивското строително училище „Пеньо Пенев”. Наесен малкото говедце заминава за съседния град, сърцето е свито от притеснение и очакване, но най-вече от страх единствената му утеха е че там ще има по-слаби от него върху които ще може да издевателства на воля. Разбира се от шубе страхливото набедено интилигентче не постъпва в общежитие, а си намира квартира с бабичка (по-късно ще отбележим, че афинитета му към квартири с бабичка се затвърждава за цял живот). Трудно свиква с вътрешната тоалетна и по стар навик често препикава двора или междустълбищното пространство. За четири години нищо интересно не му се случва с изключение на периодичните побои и преджобване, въпреки че много иска така и не успява да спи с момиче за сметка на това маструбира до безсъзнание. На седемнадесет все още се страхува, че от масрубацията ще му поникнат косми между пръстите. Здраво забитите в главата му селски табута и суеверия му пречат да изживее нормалните случки за възрастта си и от този момент нататък в него се заражда кървава злоба към хората които успяват в живота или просто им се случват нормалните естествени неща, защото на него не му се случват. Желязното правило правило, което баща му сякаш с джобно ножче е изчагъркал в мозъка му – „Пази се да не те преебът, бъди тарикат” го кара да изпитва неистов страх от всичко ново и поради тази причина не пробва нищо ново. Въпреки че майка му казва че интилигентен, той неможе да си обясни нито един от страховете си единственото което може да направи е да трансформира незадоволените си потребности и въжделения в сприхавост и злоба и да залее с тях околните. Погрешно ще е да не споменем, че въпреки всичко набеденият селски интелигент намира все пак хора с които да се събира и общува – себеподобни! Дори в широкия смисъл на думата приятелство, юношата-селянин не е спасобен да създаде такова, обаче, подържа широк кръг от познати-себеподобни с които се вижда от време на време единствено движен от надеждата да му споделят някаква дълбока лична драма, която той да може да сподели с други себеподобни. Шантава работа, а и повече характерна за противоположния пол.
Вече на осемнадесет години набеденият селски интилигент е прекарал четири години в по-голям град сблъсквайки се с култура, нрави и порядки съвсем различни от тези в неговото село-град, четири години дисонанс между представа за живота и реалност. Това разминаване така разцентрова психиката му, че към края на четирите години селската гад е завършен психопат. Вече е силно агресивен, научил се да натраппва присъствието си на нормалните хора, които ако имат възможност го избягват. Овладял е похвати как да прикрива вродената си простащина със самоирония – което е свообразен връх в социалното му развитие. Все още е девствен и все още маструбира до пълно изтощение.
Неумолимо настъпва най-интересния период от развитието на набедения селски интилигент, в който той като гнусна какавида ще се излюпи за да се превърне в това което наричаме социално зло. Само една стъпка дели това психологическо недомислие да разцъфне в целия си блясък – набедения селски интилигент влиза в българската казарма. Точния човек на точното място - без да подозира нашия герой попада в най-подходящата за него социална организация. Не случайно една значителна част от легионите на набедените селски интилигенти се влива в структурите армия, полиция, а най-най-интелигентните намират своето поприще в охранителна дейност тип „СОТ”. Настоящата статия се отнася най-вече за тези които по някаква сбъркана причина са решили да не постъпват в гореспоменатите структури, а като прогресираща гангрена да се впият в цивилното обществото. Нашия социално-опасен елемент обожава строго йерархични структури от вертикален тип, веднъж попаднал в тях той започва стръмното изкачване нагоре, като напредва предимно с гъза си. Способен е да извърши всякакви низости и да направи всякакви компромиси със себе си само за да се предвижи напред в йерархията. Предимно напредва с лакти и брутално смазване на всички които стоят под него и около него, разбира се ако са по-слаби, изкусен е в подмазването, работолепието, подкупите и интригите. Пълзи в прахта пред по-силните от него, но е неспособен да изпита срам от това. Гордее се до пръсване с ефрейторските нашивки, ако получи такива баща му коли коча на площада и гощава „гражданите”, а след три мастики, гордия родител с охота разкава казармени спомени от 68-а - как са изнасилвали в артелното едно студентче-новобранче от София всяка вечер. Една година служба е достатъчна за да затвърди най-мерзките качества в селската гад. Уволнява се почти със съжаление и с леко раздразнение от себе си, защото не може да си обясни страното привличане, което изпитва към мъже с изпъкнали боксерки. През тази най-смислена година от живота му той успява някак си да си създаде първия и единствен принцип в живота, който е: „Аз шй му ибъ майката на тоз”. Това кредо е спазвано без особени трудности до края на жалкото му съществуване.
Селското чудо, като хиляди други представители на своята класа постъпва във ВУЗ, което като имаме предвид пропускливостта на българските вузове това не е никакво интелектуално постижение. По правило тази социална прослойка се насочва към икономически науки водени от някакъв инстикт, а може би от вродената си неприязън към хуманитартите науки. Наистина е изключителна рядкост представители на набедените селски интелигенти да се занимават с хуманитаристика. Записва набързо задочно по собствено желание, защото селската мизерия вече го ръфа за петите ...И тук е проблема вместо да се влее в редиците на работническата класа за която е бил подготвян цял живот подгонен от глада и нечовешката простотия таз зараза се отправя към големия град София, Пловдив, Бургас, Варна.
„Ела у градо чи те отворим на живот” – с този призив старшите „граждани” приканват младшите такива към удоволствията на големия град.
Както е свикнал първокурсникът изтарашва цяла София за да намери квартира с бабичка. Ако бабата е над 85 години и вече с прогресираща старческа дименция – толкова по-добре. За нищо на света не би отишъл в Студентски град на „онази мизерия” и при „онези селяни”. Истината е обаче съвсем друга и няма нещо общо с неговите „високи хигиенни изисквания” – нашето момче отново се страхува от новото. Както винаги, когато трябва да направи крачка напред селския интелигент се насира от притеснение, тъпче на едно място и в крайна сметка не предприема нищо. Отегчително е, но исъщевременно малко забавно е да слушаш оправданията, които е способен да измисли инелигентът в опитите си да прикрие страхливата си натура. Ето един от тях: „Искам да съм на квартира, за да мога да уча!” – това е жалко обяснение, ама нейсе ... промърморваш нещо от рода на „ъхъ” и зарейваш поглед някъде. Вместо да оцени твоята тактичност „ученолюбивото” доразвива темата, убеден че му вярваш. Разказва ти легенди за нощите, които е прекарал над учебниците, а всъщност е залягал над Еврофутбол. В рамките на час – два е способен да ти развие в цялост диференциацията между себе си и селяните от Студентски град. Ни клин, ни в ръкав ти споменава, че той не е алкохолик (като други), после и че не наркоман (като други) и че не е още куп неща, а накрая – любимата му ценност „хигиената”. Ти си вече в шаш и паника, а врата ти се схванал от кимане и регулярно през минута изстенваш „ъхъ”. Направо започваш да се чудиш и маеш колко голяма ценност за селяните е хигиената. През целия монолог, който ти се изнася, в изказа се използват ретро-словосъчетания-клишета от неговото родно място. Без особено да си напрягаш фантазията можеш да си представиш как родителското тяло му ги набива в тиквата всяка събота, когато интилигенто се върне на село: „Нимой да пийш кат чичо ти Тодур!... Нимой а задиряш мастии!... Нимой ходи по крачми!... Нимой харчи парите!...” Слушаш го и разбираш къкъв мамин психопат стои срещу теб. След като те е отегчил до смърт и подложил на крайни изпитания твоята тактичност, ти си тръгваш и повече никога не го виждаш. Да ама не, така би станало в един по-добър свят – в реалността просто срещаш следващия набеден селски интилигент. Седи си чудото във вмирисаната на старческа урина и валериян квартира и изпитва дива завист към колегите си, които всяка вечер се събират в някое уютно заведение в Студентски град, изживявайки едни от най-хубавите си спомени, а той – при бабичката. Опитва се да мастурбира, но от валерияна ли, от раздразнение ли ... нещо не се получава и остава само диво неудовлетворение. Единственото му успокоение е как колегите му „тънат в мизерия”, а и „онзи разврат” с „онези алкохолици”!... Бр-р-р. Намира душевно спокойствие в имитацията на познатото за него бащино поведение: прави салата и сипва 150 грама от домашняка. Пие сам, заспива с Първа програма.
В университета. Каквото и разправя нашето момче е абсолютна посредственост. Тръби наляво и надясно, колко много учи, как колегите му нищо не разбират и се налага той да им обяснява материала. Щеше да е хубаво ако е така, но не е! Често ще го чуете да споменава, ей така между другото...”Аз снощи не дойдох на купона, защото трябваше да пиша „Инвестиционен проект за инвестици в реални активи на една фирма”. Лъже безсрамно, а и някак си забравя факта, че никой не го е поканил на купона. Какво се случва всъщност. Реалността е толкова болезнено искренна, че селското чудо въпреки психическите си деформации успява да стигне до извода, че е един социален неудачник. Разбира се, когато мисли нашия човек думата „социален” отпада. След направения извод, набеденият селски интелигент се издига на следващо ниво по скалата „дразнимост на околните”. Изработва си още една защитна стратегия – започва да говори за себе си много, качествата които му липсват просто ги краде от останалите, които ги притежават. Върху кухата си същност с плюнка залепя етикет на това което му липсва, но на видно място така че да се вижда добре. Само етикет...както самия той е само една куха обвивка. Признавам, че подобна стратегия сработва и някои хора, които не са свикнали да се вглеждат толкова в другите, се подлъгват да му повярват за нещо, но повечето хора след прекаран един час с интилигенто бягат панически надалеч.
Природно надареният ум си взема изпитите без да се напряга много-много, подскажат му нещо, попрепише малко от пищов, представи 2 реферата свалени от интернет. Е скъсат го на 5-6 изпита, ама то е защото преподавателя го мрази или му иска пари или ...”тоа калъф нимой дъ приподава, я чи му уча глупостите”. С две-три явявания, после държавен изпит и гушка дипломата. Ето ви го новоизлюпен финансист та дрънка...е-е-ех...къде е сега Сорос да го види, със сигурност би му предложил работа или поне Хапарцумян. С диплома си е друго бре ей, вече може да напусне работата, която баща му уреди в първи курс още, при чичо му Танас, да носи едни тежки неща от едни камиони в едни складове някъде към Орландовци. Е тя не беше на цял работен ден – ходеше само, когато имаше лекции.
Набедения селски интелигент във фирмата
Още тук искам дебело да подчертая за професионалното развитие на набедения селски интелигент има само два пътя: постъпва в гръцка фирма, където успява да се издигне много бързо и другия вариант постъпва в негръцка фирма, където така и не успяват да го оценят.
В негръцката фирма мениджърите от пръв поглед преценят що за „професионалист” стои пред тях, но го взимат на работа, защото във всяка финансова институция има тонове монотонна и еднообразна работа, която все пак накои трабва да върши и да му се плаща минимално. Финасисто започва да подрежда архиви, лепи марки на писма, разнася ксероксната хартия, с месеци може да подпечатва или вписва дати в еднообразни типови документи, често го викат да премести едни шкафове от 2-и на 8-етаж, защото асансьора отново е развален. След година-две може и да го натоварят с малко по-отговорна работа, но не много отговорна – такава която, ако направи гаф неговия шев да може да го оправи с две кликания на мишката, разбира се гарнирано с порядачно навикване. Три-четири години се задържа на позиция тип „първично счетоводство” – вкарва хиляди фактури в една програма, вписва дати, следи документите за имат подпис. Лека-полека се превръща в идеален дребнав малък чиновник. Ето това работи той – но само направете грешката да го попитате за работата му. Напълнил се е с високопарни термини от които ще ви се завие свят: бенецифиент, респондент, дисконтиране, парични потоци, лоро сметка, оценка на капиталовите активи, директно пласиране на публична емисия, средно претеглена и пределна цена на капитала, корпоративно финансиране, акредитиви във валута, дебитори по условни вземания и т.н. Ако си с минимална обща икономическа култура веднага разбераш, че ти говори глупости или наизустени изречения от първите три страници на някои учебник. Обича да говори за валутен и капиталов пазар до посиняване, но така и не се престрашава да си купи и една акция.
Както в живота извън фирмата, така и в нея нашия човек е брутална напориста гад. След прекарани пет-шест години на позицията на която е постъпил, натрупаното неудовлетворение се излива като фекалка върху колегите му. Всеки божи ден той е длъжен да им отваря заблудените очи и да им показва каква савършена личност е, и всеки те не могат да я видят...Заблудени овци. Обича до безумие да посочва диференциацията между себе си и другите „некъдърници”. Той е завършил финансист, а „оная” знайш чи е била сервитьорка преди да дойди тук” – казва, и така стиска челюсти, че си представяш как откъртва две пломби – „Ама аз шъ и сипа дъ яде некой път”. Ако си новопостъпил служител и ти направи такова изказване, нямали да светнат не една ами три сигнални лампи в главата ти? Смееш ли да му обясниш, че за удряне на печати и вписване на дати не е задължително да имаш диплома по „Финанси”. Ако си нов служител и да предположим си имал неблагоразумието да отидеш на обяд с него...о боже, каква грешка. Ето как протича диалога.
Пак ни в клин ни в ракав ти изтрсва:
- Аз не обичам да говоря за другите хора – казва – Не обичам да се обсъжда кой какво прави.
Ей така тактично започва да ти говори, сякаш си щял да го попиташ шефа напъва ли маркетинг асистентката в стаята с ксерокса.
- Аз имам такъв такъв принцип – продължва започнатия монолог финансисто – Всеки да си гледа него си.
На теб началото на този разговор много започва да ти прилича на един разказ на Чудомир „Не съм от тях како Сийке”, полеждаш колегата и преценяваш, че не го е чел, след първоначалното учудване леко те напушва смах, ама устискваш. Но какво е учудването ти, когато след горните изявления колегата в рамките на половин час свежда до твоето знание цялата помия, която е успал да събере за всеки един човек във фирмата от телефонистката до шефа. Ако досега още не си разбрал ти става ясно, че си попаднал на баш боклука в цялата фирма.
- Искам да те предупредя щот много хора топят тука да не говориш много щото ходят и докладват – казва с поучителен тон добрия колега.
- Хм-м-м...лошо – промърморваш – е то навсакаде ги има.
- Абе ти внимавай – казва по отсечено и твърдо набедения селски интеригент. Ти забеляза ли, че в нашата стая едни хора работим, други по цял ден вестници четат или цъкат в нета.
- Е...ами...аз...ъ-ъ-ъ...
- Оная видяли я? Днес пак беше горе (при шефа), пак топи ама шъ и иба майката аз на нея, цял ден нищо неправи, един документ не може да вкара като хората. Ще накарам да я уволнят аз нея.
Щом почна да уволнява хора, на теб ти става пределно ясно, че срещу теб стои психично неуравновесена личност, страдаща от натрапчиви мисли за повишени възможностти. Целия разговор отдавна ти е станал неприятен, поглеждаш си демонстративно часовника с надеждата да разтълкуват намека ти. Но не би.
- Да знаеш, че Ганчев (колега от стаята) е човек на Георгиев (шефа).
- Добре.
- Той е голям мръсник. Те искаха да го махат, ама шефа каза не. Нищо не работи, аз неговата работа мога да я свърша за половин час – вече доста поразпенил се споделя колегата.
Няма какво да ви предавам докрай разговора, все в този стил е, просто изрежда всеки един колега поименно. След час време вече ти се иска да го удариш с тежкия масивен пепелник от масата за да не се мъчи. Въздържаш се. Извиняваш се, отиваш до тоалетната, повръщаш пицата – сега се чувстваш малко по-добре. Обмислаш как да избягваш други обяди с него, но сам осъзнаваш, че ще много трудно. Мислиш си:”Ебати късмета, къде се натресох”. Но в близката година не трябва да си сменяш работата – ще трябва да се изтърпи.
Една от любимите теми на финансисто, когато не сипе жупел и жар по колегите е тактичноста. Естествено си е втълпил, че е един разумен и особенно тактичен човек. Веднага давам пример, който не съм измислил. В асансьора сте ти, той, оперативния мениджър и две колежки от счетоводството. Той те пита:”Ти с една и съща ли риза ходиш цяла седмица?”Ужас, нали. Принуден си в асансьра да му обясняваш, че си по-консервативен в облеклото и имаш пет еднакви, тъмни на цвят ризи.
Друга любима тема – хигиената на колегите. Честно ви казвам, че следи кой кога се е къпал и ако сметне за нужно го коментира на глас пред всички в стаята. Ако това не е достатачно в обедната почивка преминава през другите стаи и нибрежно споменава:” То в нашта стая някои хора пак не са се къпали.
Обикновено се самоназначава за надзирател на останалите колеги – кой, кога, колко пъти е бил в почивка или до кафето, дали някои не е удължил обедната си почивка с 10 минути. Ако закъснееш инцидентно сутрин те посреща с израза:”О-о-о-о пак ли закъсняваме”, естествено в стаята присъства прекият ти шеф, които обаче нищо не ти казва, защото знае, че закъснението ти е инцидентно.
Подлизурските навици от казармата тук във фирмата влизат в обръщение винаги, когато шефа му се обади по телефона, винаги, ама винаги отговаря на шефа с „Слушам” и „Разбрано”
Със заблуждаваща самоирония обича да прекъсва разговора между двама души с теми на селска тематика от рода на „вие гледате ли животни” уж на шега го вмята този въпрос, колкото да прекъсне разговора за да продължи да бълва отрова по някой...
Както споменах по-горе, за да прикрие своето невежество и липса на качества, интилигентът ги „краде” от хора, които ги притежават. Но най-ужасното е че по същия начин „пренася” своите отрицателни качества върху нормалните хора. Способен е да докара до лудост един нормален човек с натяквания от рода на:”Ти си много долен човек” или ”Ти си дребна душица” Нормалния човек, разбира се много лесно си обяснява това негово поведение, но цялата ситуация е много изнервяща за обикновенния човек.Ако има ТОР 3 на най-ужасните черти на набедения селски интелигент то тази е НОМЕР 1.
Най-големия страх на набедения селски интелигент е че другите хора са същите, като нега и притежават същите долни и мерзки помисли и страсти затова е постояно настръхнал и се оглежда в кой да забие отровните си пожълтели зъби. Осъкатения му ум не може да разбере, че хората са различни, израстнали в различна среда с различно възпитание, с различни ценности. За него всички хора се движат по неговите ценности. Неспособен е да слезне от своята камбанария и да погледне от гледната точка на другия.
| |||