Дряновски манастир: Разлика между версии

44 байтове добавени ,  преди 6 години
редакция без резюме
Редакция без резюме
{{Сграда
| име = Дряновски манастир {{Br}} „Свети Архангел Михаил“
| картинка = Dryanovo TodorBozhinov (0).JPG
| картинка-описание = Дряновският манастир
| карта = България
| lat_deg = 42.950833
| lon_deg = 25.431944
| вид = [[Православие|Православен]] [[манастир]]
 
== Местоположение ==
Намира се в [[Северна България]] на 5 километра югозападно от град [[Дряново]] и на 15 километра от град [[Габрово]].
 
До него води асфалтов път. Обслужва се от железопътна спирка Бачо Киро, която до 20 октомври 1949 г. се казва Св. Архангел<ref>Указ № 844 от 17 октомври 1949 г. Обн. ДВ. бр. 243 от 20 октомври 1949 г.</ref>, на железопътанта линия Русе-Момчилград.
 
== История ==
Манастирска клисура има древна история. Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещера [[Бачо Киро (пещера)|“Бачо„Бачо Киро”Киро“]], което датира от средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи.
 
Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в каменните отверстия и кухините на Поличките. От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители са [[траки]], които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.
 
В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите “Боруна”„Боруна“ и “Града”„Града“, защото оценяват добрата възможност да се контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през V век, когато Предбалканът влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през X век и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България – бъдещите владетели Асеневци.
 
Крепостите "Боруна"„Боруна“ и "Градът"„Градът“ са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград.
 
Средновековната обител “св„св. Арахангел Михаил”Михаил“ е основана по времето на [[цар Калоян]], след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград (1197 – 1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура.
В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите “Боруна” и “Града”, защото оценяват добрата възможност да се контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през V век, когато Предбалканът влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през X век и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България – бъдещите владетели Асеневци.
 
На днешното място е възстановен през [[1845]] г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното османска власт. В него са намирали убежище [[Васил Иванов Кунчев]]-Левски, отец [[Матей Преображенски]]-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.
Крепостите "Боруна" и "Градът" са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград.
 
Манастирът играе основна роля в подготовката на [[Априлското въстание]] в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 год г. в Дряновския манастир влиза четата на [[поп Харитон]] – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 год г. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник – костница през 1897 год г. на загиналите въстаници.
Средновековната обител “св. Арахангел Михаил” е основана по времето на [[цар Калоян]], след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград (1197 – 1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура.
 
Съвременният манастир е сред 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.
На днешното място е възстановен през [[1845]] г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното османска власт. В него са намирали убежище [[Васил Иванов Кунчев]]-Левски, отец [[Матей Преображенски]]-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.
[[Файл:BASA-1735K-1-347-1-Dryanovo Monastery.JPG|дясно|мини|250п275п|Общ изглед на манастира в началото на XX век]]
 
== Източници ==
Манастирът играе основна роля в подготовката на [[Априлското въстание]] в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 год. в Дряновския манастир влиза четата на [[поп Харитон]] – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 год. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник – костница през 1897 год. на загиналите въстаници.
<references />
 
Съвременният манастир е сред 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.
[[Файл:BASA-1735K-1-347-1-Dryanovo Monastery.JPG|дясно|мини|250п|Общ изглед на манастира в началото на XX век]]
== Външни препратки ==
* [http://www.bulgariamonasteries.com/drianovski_manastir.html '''Дряновски манастир''' - – bulgariamonasteries.com]
* [http://www.pravoslavieto.com/manastiri/dryanovski/index.htm '''Дряновски манастир''' - – pravoslavieto.com]
* [http://www.pbase.com/ngruev/drianovski '''Дряновски манастир''' - – Снимки]
* [http://www.imagesfrombulgaria.com/v/Monasteries_in_Bulgaria/Dryanovo_Monastery '''Дряновски манастир''' - – Снимки с висока резолюция]
* [http://bulgarialeisure.com/index.php/bg/religious-tourism-2/130-2014-10-07-09-50-25 '''Дряновски манастир''' - – bulgarialeisure.com]
 
{{Манастири в България в 100-те национални туристически обекта}}