Петър Димитров (дипломат): Разлика между версии

 

Завършил образованието си в [[Робърт колеж]] през 1872, Димитров учителства известно време в родното си село [[Жеравна]], след което се завръща като преподавател в колежа в [[Цариград]]. През 1876 съпровожда и подпомага американския консул [[Юджийн Скайлър]] при анкетата му за потушаването на [[Априлското въстание]] в Пловдивско, Сливенско и Търновско. Превежда публикации на [[Уилям Гладстон]] за кланетата над българите. До 1879 работи като политически редактор на цариградския вестник „Зорница“, финансиран от американски мисионери. След това се установява в [[Източна Румелия]]. Избран е за депутат в [[Областно събрание (Източна Румелия)|Областното събрание]] и работи в [[Дирекция на вътрешните работи на Източна Румелия|дирекцията на вътрешните работи]]. От 1881 в продължение на девет години е префект (управител) на Пловдивски окръг.<ref name="encbg-pd">Енциклопедия „България“. София, Издателство на БАН, т. 2 (1981), с. 324</ref>

 

На 4 септември 1885 – два дни преди [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България|Съединението]] – [[Директорат (Източна Румелия)|областният директорат]] изпраща Димитров да въдвори ред в бунтуващото се село [[Голямо Конаре]]. Въпреки нареждането, той не взима войска със себе си. Арестуван е от въстаниците, които потеглят към Пловдив, за да свалят [[Гаврил Кръстевич|генерал-губернатора]] и директорите.<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София | url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2842&Level=1 | accessdate = 05.06.2015 | pages = 494-498}}</ref> След присъединяването на Румелия към Княжество България [[Правителство на Каравелов (1884–1886)|правителството на Каравелов]] утвърждава Димитров за пловдивски окръжен управител. В преговори с емисари на султана през ноември 1885 той отбива опита на Високата порта да се възползва от [[Сръбско-българската война]] и да наложи османски комисар в Южна България.{{hrf|Радев|1990|683-684}}