Веселин Андреев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 33:
Участник в комунистическото движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. От 1941 г. е в нелегалност, а от 1943 г. е партизанин от [[Партизанска бригада "Чавдар"|отряда „Чавдар“]]. Приема партизанското име Андро.
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 година заема ръководни длъжности в проправителствения печат. Главен редактор на вестник „Народна войска“ (1944
През 1947 г. публикува стихосбирката „Партизански песни“, писани в началото на 40-те години на ХХ век. През
Последната му [[повест]], ''„Живков – мъртъв приживе“'', е недовършена, но ръкописът е издаден от сина му след кончината му в Библиотека „Летописи“, София, 1991.
Ред 41:
Веселин Андреев написва прощално писмо, в което обявява, че напуска [[БКП марксисти|БКП]], и се самоубива на [[11 февруари]] 1991 г. <ref>[http://www.diktaturata.bg/images/PDF/hristomatia_final.pdf Христоматия за 12 клас „Забранените писатели“]</ref>
==
* 1978 г. - удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд“ - „по случай 60-годишнината от рождението му, за активно участие в борбата против фашизма и капитализма и за неговите големи заслуги към българската литература“.<ref>Указ № 309 от 15 февруари 1978 г. Обн. ДВ. бр. 17 от 28 февруари 1978 г.</ref>
== Творчество ==
* „Партизански песни“ – стихосбирка (1947)
* „В Лопянската гора“ – мемоарни очерци (1947)
Line 52 ⟶ 55:
* „Живков мъртъв приживе“ (1991, посмъртно)
==
<references />
== Източници ==
* Речник на българската литература БАН, 1976, с. 28.
* Константинова, Б., Български писатели – творци на литература за деца и юноши, т. II, изд „Зелена вълна“, С., 1999, с. 26
== Външни препратки ==
| |||