Сграда на Народното събрание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 6:
Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на [[4 февруари]] [[1884]], като по това време министър-председател е [[Петко Каравелов]].<ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjE1OTsxNw== В. „Новинар“]</ref> Предвиденото място за новата сграда се намира в покрайнините на столицата. Преди Освобождението тук са се намирали т.нар. позорни гробища, където турците погребвали екзекутираните престъпници.
Проектът е изработен от сръбския архитект от български произход [[Константин Йованович]]. Той е учил в Австрия и Швейцария и по-късно проектира и сградата на Сръбската национална банка в [[Белград]] (1891-1892). Йованович предлага проекта си на 7 май 1884 г., а на 22 май с.г. Народно събрание гласува 220 хил. франка за строеж на сградата. На 25 ноември с.г. княз Александър І, Стефан Стамболов и търновския митрополит Климент полагат основния камък . Строителството и обзавеждането продължават до 1886 г. под надзора на главния архитект към Дирекцията за обществено строителство арх. Фридрих Грюнангер (1856-1929) и неговия асистент Йозеф Прошек (1861-1928). Въпреки това депутатите започват да заседават в нея от 28 май 1885 г. През 1896-1899 година е построено двуетажно разширение от северната страна за канцеларии и архив по проект на архитект [[Йордан Миланов]]-тогава зам. началник на Архитектурното отделение в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. През 1925 година започва изграждането на триетажно северно крило с чакалня, кулоари и архив, което оформя фронта към пл. „Св. Александър Невски” по проект на архитект [[Пенчо Койчев]]. Строителствот завършва в 1928 г.
По време на бомбардировките над София на 10.01.1944 г. сградата на парламента е засегната леко. Частични преустройства са правени през 1962 г., когато е инсталирана дървена ламперия от славонски дъб, през 1977 г. и 1985 г., когато е реновирано обзавеждането от колектив от КИПП „Главпроект” с ръководител арх. Павел Николов (1922-2009 г.). Въпреки поредицата намеси, постройката е със запазен първоначален образ и характер на интериорните пространства
| |||