Никола Долапчиев (юрист): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Шаблон:Личност |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Личност
| име-оригинал = Никола Долапчиев
| категория = юрист
| описание = юрист
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място = [[7 февруари]] [[1897]] г. [[Сливен]], [[България]]
| починал-място = [[8 ноември]] [[1964]] г. [[Лос Анджелис]], ([[САЩ]])
| вложки = {{Личност/Юрист
| област = Наказателно право
| образование = [[СУ|Софийски университет]]
[[Берлински университет]]
| учил-при =
| работил-в =
Line 17 ⟶ 18:
}}
}}
Проф. '''Никола Долапчиев''' е виден български [[юрист]], [[професор]] по [[наказателно право]]. Член на [[Българската академия на науките]].
Никола Долапчиев е роден на [[7 февруари]] [[1897]] г. в гр. [[Сливен]]. Завършва [[право]] в [[Софийския университет]] през 1920 г. Специализира наказателно право в [[Берлин]] (1922-1924), в [[САЩ]], [[Англия]], [[Франция]], [[Германия]] и [[Австрия]] (1931-1932). През 1924 г. става доктор по правни науки на Берлинския университет и постъпва като асиситент в юридическия факултет в София. Докторската му дисертация в Берлинския университет е на тема: "За един логичен строеж на понятието за вината в наказателноправната система" (1924 г.). През 1926 г. става доцент, през 1929г. - извънреден професор, а през 1933 г. - професор по наказателно право. От 1936г. е дописен член на БАН, а от 1941 г. до 1948 г. включително е редовен член на [[БАН]]. От 1933 до 1943 г. ръководи Катедрата по наказателно право и наказателно съдопроизводство в Софийския университет. Бил е декан на Юридическия факултет през 1930 и 1931г. Член е на Американската академия по криминология от 1932 г. На 6.08.1947 г. е назначен за пълномощен министър на България в [[Лондон]]. На 9.03.1948г. е изключен от БАН за враждебна дейност към [[Народна република България]]. Като академик е възстановен едва през 1991 г.▼
== Произход и образование ==
Никола Долапчиев е роден на [[7 февруари]] [[1897]] г. в гр. [[Сливен]]. Завършва [[право]] в [[Софийския университет]] през 1920 г. Специализира наказателно право в [[Берлин]] (1922-1924), в [[САЩ]], [[Англия]], [[Франция]], [[Германия]] и [[Австрия]] (1931-1932).
==Научна кариера==
▲
==След 9 септември 1945 г.==
През 1945 г. проф. Долапчиев е назначен за служебен защитник на княз [[Кирил Преславски]] и бившия министър-председател Добри Божилов пред 1-ви състав на [[Народния съд]]. В защитната си пледоария проф. Н. Долапчиев призовава съдът да вземе предвид, при определяне на наказанието на Кирил Преславски, незначителната роля, която е изпълнявал подзащитният му, който не е взел „активно участие нито в едно събитие или решение”<ref>Никола Долапчиев – „Забравеният“ съосновател на СНРБ, Николай Поппетров, сп. Наука, – кн. 3/2014, том XXIV (2014);</ref>.
На 6.08.1947 г. е назначен за пълномощен министър на България в [[Лондон]]. Година по-късно е изключен от БАН за "враждебна дейност" към [[Народна република България]] (като академик е възстановен едва през 1991 г.). През следващата 1948 г. българският дипломатически корпус се разпада, напускат редица дипломати, които търсят политическо убежище, сред тях е и проф. Долапчиев. Междувременно е и лишен от българско гражданство, след тези събития се установява със семейството си в [[Лондон]]<ref>Никола Долапчиев, Й. Фаденхехт, Летопис на БАН, XIX, 1935/1936 с. 53-55 (1940);</ref>.
==Емиграция и смърт==
През [[1957]] г. проф. Долапчиев заминава на борда на Queen Mary от [[Ливърпул]] за [[Ню Йорк]] заедно със съпругата си Рада Долапчиева и сина си Георги Долапчиев. Установява се със семейството си в [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]]. Лишен от българско гражданство като невъзвращенец, кандидатства за американско гражданство и го получава.
Умира на 8 ноември 1964 г. Погребан е в гробището Forest Lawn Memorial Park (Hollywood Hills) в [[Лос Анджелис]], [[Калифорния]], [[САЩ]].
== В спомените на съвременниците ==▼
Проф. Долапчиев е не само голям учен, но и великолепен преподавател. Той умееше да излъчва познанията си и да ги напластява мигновено в съзнанието на жадните за наука и пропити от благодарност студенти. Лекциите и упражненията му доствяха истинско удоволствие и върховна наслада, а слушателите показваха подчертано желанието си - часът при проф. Долапчиев още да продължава. Той беше прекалено възпитан и изискван в отношенията си към колегите - научни работници, към студентите и гражданите и не допускаше да се самоизтъква и да "натрапва" становището си. Спореше убедено и аргументирано. Той беше дълбокомислещ и можещ теоретик и блестящ и съкрушаващ практик - като защитник<ref>пак там</ref>.▼
== Библиография ==
Основните интереси на проф. Н. Долапчиев са насочени към наказателното право (обща и особена част) и военно-наказателното право. Автор е на редица книги, студии, статии по възловите проблемите на материалното наказателно право:
*
*Критични бележки върху понятията „неправда“ и „вина“ (приноси към философията на правото с предимен оглед на наказателното право, (1925);
*
* Действие на наказателния закон по място, време и лице, С., 1928 г.;▼
*Новите насоки в наказателноправната наука (1927);
* Престъпление, деяние и причинна връзка, С., 1929 г.;▼
*Посредствено извършителство и „подчинителство“;
*Наказателно право (обща и особена част) – общ курс по наказателно право в три части (1930) (претърпял пет частични преиздания до 1947 г.);
*Criminal Law in Bulgaria, 23 Am. Inst. Crim. L. & Criminology 1012 (1932-1933)
*Отзив за „Коментар на Наказателния закон“ : Т. 1 (1933);
*За съучастието според българския наказателен закон (1933);
*Предизвикан отговор (1934);
*Възможни ли са противоправнни и задължителни заповеди? (1934);
*Лъжата у подсъдимите: Принос към изучаване психологията на подсъдимите: Наблюдение, в съавторство с Досю Драганов (1936);
*Престъпността у малолетните във връзка с днешните възпитателни фактори : Социалфилософска студия (1939);
*Developpement du droit penal Bulgare, (1939);
*Law and human rights in Bulgaria, лекция пред Royal Institute of International Affairs – Chatham House, 6 ноември 1952, публикувана в International Affairs (Royal Institute of International Affairs 1944-), Vol. 29, No. 1, pp. 59-69 (1953);
*Bulgaria. The making of a satellite. Analysis of the historical developments. 1944-1953, Rio de Janeiro, Foyer Bulgare – Bulgarian historical institute (1971).
== Източници ==
▲== В спомените на съвременниците ==
<references />
▲Проф. Долапчиев "отстоява становището си винаги убедено, неотстъпно и убедително - в науката и в живота си!". Това са думи на световноизвестния и дълбоко уважаван проф. д-р Коолрауш, който е бил научен ръководител на Никола Долапчиев по време на разработкта на дисертацията му. Проф. д-р Едуард Коолрауш нееднократно по различни поводи, с топлата и умиление сочеше своя ученик - вече дългогодишен професор - като изграден надежден учен.
▲Проф. Долапчиев е не само голям учен, но и великолепен преподавател. Той умееше да излъчва познанията си и да ги напластява мигновено в съзнанието на жадните за наука и пропити от благодарност студенти. Лекциите и упражненията му доствяха истинско удоволствие и върховна наслада, а слушателите показваха подчертано желанието си - часът при проф. Долапчиев още да продължава. Той беше прекалено възпитан и изискван в отношенията си към колегите - научни работници, към студентите и гражданите и не допускаше да се самоизтъква и да "натрапва" становището си. Спореше убедено и аргументирано. Той беше дълбокомислещ и можещ теоретик и блестящ и съкрушаващ практик - като защитник.
{{СОРТКАТ:Долапчиев, Никола}}
| |||