Разлика между версии на „Народен театър „Иван Вазов““

м
форматиране: 2x тире-числа (ползвайки Advisor)
(1 съкращение при използване на шаблон)
м (форматиране: 2x тире-числа (ползвайки Advisor))
На 10 февруари 1923 г. по време на юбилейния спектакъл „Апотеоз на родното драматично изкуство“ избухва пожар, който унищожава театъра. От началото на новия сезон трупата играе разделена на две части в различни градове на България, а след това шест години – на сцената на специално ремонтирания „Свободен театър” в София.
 
Сградата на Народния театър е реконструирана през периода 1924- – 1928 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер и на българския строителен инженер, завършил в Мюнхен, Кирил Чапаров. Освен изграждането на новата железобетонна конструкция, от Германия е доставена сценична механизация, произведена от фирмите „Круп“ и „МАН“, каквато имат само най-добрите театри в европейските метрополии. Тази техника работи от 1929 г. и до днес, като се използва във всички представления на Голямата сцена на театъра.
 
По време на бомбардировките над София през [[Втората световна война]] е разрушено Южното крило на театъра. След края на войната сградата е възстановена и от април 1945 г. Народният театър отново отваря вратите си за публиката. Последното  преустройство и реставрация е осъществено през  1972 – 1975 г. под ръководството на проф. инж. Венелин Венков, когато се изгражда и специална Камерна сцена. Цялостното художествено оформление е дело на художниците [[Дечко Узунов]], [[Георги Чапкънов]] и [[Иван Кирков]], който е и автор на завесата на театъра – неугасващия Феникс.
Раша Плаович  и Арса Йованович (СФРЮ), [[Борис Бабочкин]] (СССР), Такис Музенидис (Гърция), Яцек Вошчерович (Полша), [[Борис Ливанов]]  и Борис Захава (СССР), Клифорд Уилямс (Великобритания), Андрей Гончаров, [[Олег Ефремов]] и Георгий Товстоногов (СССР), Брако Плеша (СФРЮ). 
 
=== 1989- – 2014 ===
В началото на 1989 г. се подготвя навлизането на т. нар. „договорна система“. Кризата от края на 1989 и началото на 1990 г. се усеща и в театъра. Разпада се Художественият съвет, който е имал задача да легализира представленията. Народният театър се възприема като символ на официозната социалистическа култура и е подложен на най-силни удари. Дико Фучеджиев, директор към онзи момент, се оттегля и от началото на новия сезон през 1990- 1991 г. Народният театър има нов директор – театроведът проф. Васил Стефанов.  
 
18 217

редакции