Народен театър „Иван Вазов“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
1 съкращение при използване на шаблон
м форматиране: 2x тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 15:
На 10 февруари 1923 г. по време на юбилейния спектакъл „Апотеоз на родното драматично изкуство“ избухва пожар, който унищожава театъра. От началото на новия сезон трупата играе разделена на две части в различни градове на България, а след това шест години – на сцената на специално ремонтирания „Свободен театър” в София.
 
Сградата на Народния театър е реконструирана през периода 1924- – 1928 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер и на българския строителен инженер, завършил в Мюнхен, Кирил Чапаров. Освен изграждането на новата железобетонна конструкция, от Германия е доставена сценична механизация, произведена от фирмите „Круп“ и „МАН“, каквато имат само най-добрите театри в европейските метрополии. Тази техника работи от 1929 г. и до днес, като се използва във всички представления на Голямата сцена на театъра.
 
По време на бомбардировките над София през [[Втората световна война]] е разрушено Южното крило на театъра. След края на войната сградата е възстановена и от април 1945 г. Народният театър отново отваря вратите си за публиката. Последното  преустройство и реставрация е осъществено през  1972 – 1975 г. под ръководството на проф. инж. Венелин Венков, когато се изгражда и специална Камерна сцена. Цялостното художествено оформление е дело на художниците [[Дечко Узунов]], [[Георги Чапкънов]] и [[Иван Кирков]], който е и автор на завесата на театъра – неугасващия Феникс.
Ред 53:
Раша Плаович  и Арса Йованович (СФРЮ), [[Борис Бабочкин]] (СССР), Такис Музенидис (Гърция), Яцек Вошчерович (Полша), [[Борис Ливанов]]  и Борис Захава (СССР), Клифорд Уилямс (Великобритания), Андрей Гончаров, [[Олег Ефремов]] и Георгий Товстоногов (СССР), Брако Плеша (СФРЮ). 
 
=== 1989- – 2014 ===
В началото на 1989 г. се подготвя навлизането на т. нар. „договорна система“. Кризата от края на 1989 и началото на 1990 г. се усеща и в театъра. Разпада се Художественият съвет, който е имал задача да легализира представленията. Народният театър се възприема като символ на официозната социалистическа култура и е подложен на най-силни удари. Дико Фучеджиев, директор към онзи момент, се оттегля и от началото на новия сезон през 1990- 1991 г. Народният театър има нов директор – театроведът проф. Васил Стефанов.