Елка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→История: допълв |
Drzewianin (беседа | приноси) м форматиране: 2x тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 6:
| author = Боянов K. | title = „Кратки сведения за развитието на изчислителната техника в България“, | date = Том 7, 2014, | publisher = Годишник на секция „Информатика“, Съюз на учените в България | format = PDF | page = 1–23}}</ref>, удостоени по-късно с [[Димитровска награда]].
Калкулаторът е реализиран с [[транзистор]]и с 16-разредни регистри и има редица предимства пред съществуващите устройства: извършва коренуване, целочислено деление, намиране на средно аритметично, фиксиране на десетичната точка със закръгляване и др. Елка се приема добре на пазара и е създаден [[ЦИИТ|Централен институт по изчислителна техника]] (1966 г.), който се заема с разработката на серия калкулатори: „Елка 22“ (1966) с лампова цифрова индикация, „Елка 25“ с печатащо устройство<ref>{{cite book |title= Електрониката в икономическата политика на България през 60-те – 80-те години на ХХ век |last= Кандиларов|first= Евгений|year= 2004|url=http://files.bbaeii.webnode.com/200000132-d19cfd390f/Elektronikata%20v%20ikonomicheskata%20politika%20na%20Bulgaria.pdf |accessdate=29 октомври 2015|pages=15
През 1969 г. е създаден Научноизследователски институт по електронни калкулатори (НИПКИЕК) с директор Любомир Антонов, който разработва първите калкулатори с [[интегрални схеми]] от серията „Елка 42“, показани с голям успех през 1970 г. на световното изложение [[ЕКСПО|ЕКСПО–70]] в Осака като единственият калкулатор на интегрални схеми за момента. Използваните интегрални схеми са от тип МОС, по-точно серията УНИМОСТ, създадена в [[Институт по микроелектроника|Института по микроелектроника]] и сдържаща стандартен набор от броячи, тригери и логически елементи<ref name="Boyanov"/>.
Ред 12:
През 1971 г. е разработена първият електронно регистриращ [[касов апарат]] „Елка 77“ все още с дискретни елементи и първият електронен калкулатор за научни изчисления „Елка 99“. Следват електронните калкулатори с индикация и печатащо устройство от серия 40, изградени с български МОС [[интегрална схема|интегрални схеми]] със средна степен на интеграция (1972 г.) През 1974 г. е създадена серията 50, изградена с български МОС интегрални схеми с голяма степен на интеграция (с по около 1000 елемента на [[чип]]) при 24 извода на корпуса. Това позволява намаляване на общия брой на схемите до 10. По поръчка на швейцарска фирма през 1974 г. се разработва първият български джобен електронен калкулатор „Елка 101“ и в завод „Оргтехника“ са произведени и изнесени за Швейцария 50 000 броя<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://files.bbaeii.webnode.com/200000138-461bd48101/40g_CIIT_bg.doc | заглавие=40 години Централен институт по изчислителна техника |достъп_дата = 5 ноември 2015|фамилно_име= Христова|първо_име= Снежана}}</ref>.
Разработена е и 4-битова [[микропроцесор]]на конфигурация „СМ-500“. Това са първите у нас и в социалистическите страни 4-битови микропроцесорни серии. На базата на тях е произведена „Елка 51“, в която броят на МОС ИС е допълнително редуциран от 10 на 4 броя. Джобните калкулатори „Елка 130“ и „Елка 135“ са произвеждани по поръчка и изнасяни за Швейцария и Италия. В периода
== Източници ==
| |||