[[Картинка:Bistritsa E2.jpg|мини|дясно|230п|Паметникът на Никола Крушкин в Бистрица]]
*'''[[Никола Стефанов Крушкин (Чолака)|Никола Стефанов Крушкин (Чолака)]]''', наричан още „Шопският апостол“ е роден през [[1836]] г. в Бистрица. Като дете пада в огнището и си изгаря ръцете, оттам идва прякорът му -чолав, чолак. Рано останал сирак, той става послушник в [[Драгалевски манастир|Драгалевския манастир]]. Негов игумен по това време е [[Генадий Скитник|'''отец Генадий''']], който е и член на Софийския революционен комитет. Там през [[1862]] г. Чолака среща [[Васил Левски]]. Събирайки дарове за манастира в качеството си на [[таксидиот]], Никола Чолака обикаля градове и села и разпалва родолюбивата искра в сърцата на хората. Има заслуга за създаването на много от революционните комитети в Софийска околия, както и за този в Бистрица. Бистришкият революционен комитет е основан в къщата на Григор Ковачки. Председател му е Стоян Посипалката - от кой бистришки род е обаче не се знае. Самият Левски присъства на някои от заседанията на комитета. Революционната и просветителската дейност на Чолака вървят заедно. В неговата [[книжарница]] на Софийския пазар „Куру чешме“ (на ъгъла на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“), наред с песнопойките се предлагат революционни брошури. Там редовно се провеждат заседанията на Софийския революционен комитет, укриват се членовете му, както и двама [[Христо Ботев|Ботеви]] четници, единият от които е братът на Левски, Петър Кунчев. По заловени писма в [[Дупница]], турците го откриват и залавят. Обесен е пред собствената си книжарница (днес там има паметна плоча) на [[15 ноември]] [[1877]] година, когато руските войски са вече оттатък [[Стара планина|Балкана]] и Свободата е развяла знамена. Отива си с вярата, че народът ще бъде свободен, а героите - увенчани със слава. Главната улица в Бистрица носи неговото име, а признателните бистричани му издигнаха барелеф в центъра на селото.
*'''Богдан Крушкин''' - (неизв.) - народен певец живял в годините около Освобождението.
*'''Младен Ангелов Амзин (дедо Денко)''' е учредител и оснвен дарител на бистришкото [[читалище]]. За целта той купува и ремонтира къща, дарява първите 40 тома [[книга|книги]], и на [[9 май]] [[1909]] г. читалище „Св. цар Борис“ е тържествено осветено. То е първото в цяла Софийска околия. От [[1939]] г. Младен Ангелов е негов почетен председател. През [[1943]] г. дарява 5000 лева за фонд „Нова читалищна сграда“. При гостуване в Бистрица към него се присъединява [[Джеймс Баучер]], кореспондент на лондонския вестник [[„Таймс“]]. Новата сграда на читалището е факт от [[1968]] г.
