Питър Денис Мичъл: Разлика между версии

| име-оригинал = Peter Dennis Mitchell

| националност = {{Англия}}

'''Питър Денис Мичъл''' ({{lang-en|Peter Dennis Mitchell}})<ref>{{cite web |url=http://www-biology.ucsd.edu/~msaier/transport/petermitchell/MitchellFrame-1.html |title=Peter Mitchell and the Vital Force |author=Milton H. Saier Jr |accessdate=2007-03-23 }}</ref> е [[британски]] [[Биохимия|биохимик]], член на [[британско кралско научно дружество|британскотоБританското кралско научно дружество]],<ref name="frs">{{cite doi|10.1098/rsbm.1994.0040}}</ref> койтои еносител награден през 1978&nbsp;г. сна [[Нобелова награда за химия]] през 1978 година за откритието на хемиосмотичния механизъм на синтез на [[АТФ]].<ref>{{cite doi|10.1093/ref:odnb/51236}}</ref>

Питър Д. МичълРоден е роден в Мичъм, графство [[Съри]], на [[29 септември]] [[1920]] г.година Родителитев муМичъм, саграфство [[Съри]], Англия, в семейството на Кристофър Гибс Мичъл, [[държавен служител]], и Кейт Беатрис Дороти (по баща) Таплин. Чичо му е сър Годфри Уей Мичъл, председател на Джордж Уимпл. Учи в Куинс колидж и в Джизъс Колидж, [[Кеймбридж]], където изучава [[естествени науки]], специализирани в областта на биохимията.

Назначен е на изследователски пост в Катедрата по биохимия, Кеймбридж, през 1942 г.година и защитава [[докторска степентастепен]] в началото на 1951 г. за работата си върху начина на действие на пеницилина[[пеницилин]]а. През 1955 г.година е бил поканен от проф. Майкъл Суон да създаде биохимично научно звено, наречено звено за химична биология, в катедрата по [[зоология]] в [[Единбургски университет|Единбургския университет]], където той е назначен за старши лектор, но влошено му здравословно състояние води до оставката му през 1963 година.

Умира на [[10 април]] [[1992]] ггодина в Бодмин, [[Корнуол]].

През 1960 г.година е известно, че АТФ е енергийната валута на живота, но механизма, чрез който АТФ се синтезира в [[Митохондрия|митохондриите]] се приема, че е фосфорилиране на субстратно ниво. Хемиосмотичната хипотеза на Мичъл е основа за разбирането на самия процес на окислителното фосфорилиране. По това време, биохимичният механизъм на синтез на АТФ чрез окислително фосфорилиране е неизвестен.

Мичъл осъзнава, че движението на йони[[йон]]и в цяла [[мембрана]] поражда електрохимичен потенциал, който може да осигури [[енергия]], необходима за производството на АТФ. Неговата хипотеза е базирана на информация, която е добре известна през 1960-те. Той знае, че живите [[Клетка|клетки]] имат мембрана потенциал. Движението на заредени йони през цяла мембрана се влияе от електростатични сили (привличане на плюс до минус такси). Тяхното движение също е засегната от термодинамични сили, тенденцията на веществата да дифундират от региони с по-висока концентрация. Той показва, че синтеза на АТФ е скачена към този електрохимичен потенциал. [11]

Неговата хипотеза е потвърдена от откриването на [[АТФ синтаза]], мембранен [[Белтък|протеин]], който използва потенциалната енергия на електрохимичния потенциал да синтезира АТФ.<ref>{{cite doi|10.1038/191144a0}}</ref>