Уикипедия

Национален политехнически музей: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
пооправяне -- преразказ на копивио, източници, препратки
Ред 1:
{{Обработка|оформление, уикипедизация – препратки, енциклопедичен стил, източници}}
{{Музей
| музей = Национален политехнически музей
Line 26 ⟶ 25:
| общомедия =
}}
'''НационалениятНационалният политехнически музей ''' (НПТМ) е [[България|български]] научноизследователски и културно-просветен институт, административно подчинен на [[Министерство на културата|Министерството на културата]]. В него е седалището на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите ([[ИКОМ]]). Музеят е един от 100-те национални туристически обекта. НПТМ е един от основателите и официален партньор на Българския автомобилен клуб „Ретро“. Основател и първи дългогодишен директор е инж. Александър Вълчев.
 
Филиали:
Line 34 ⟶ 33:
== История ==
[[File:Politechnical-museum-interior.jpg|thumb|250px|Национален политехнически музей – интериор]]
Националният политехническият музей става част от системата на българскитее музеиоснован на [[13 май]] [[1957]] г. с разпореждане № 486 на [[Министерски съвет|Министерския съвет]]. Първоначално музеят есе наръководи подчинение наот [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], впоследствие наот Министерството на просветата и културата, а от [[1968]] г. е включен в състава на националните музеи.
 
Идеята за създаване на музей на техниката в България има дългогодишна история. Началото и&#768; датира от [[1885]] г., когато в [[Русе]] сее основаваосновано първото техническо дружество., Вв учредителниячийто муучредителен устав, като приоритетна задача е записано изгражданетоИзграждането на технически музей и техническа библиотека, които ''„да съдействат за развитието на техниката и техническия поминък“.'' В продължениеПродължител на десетилетия идеята се поддържаявява от[[Българско инженерно-архитектурно дружество|Българското инженерно-архитектноархитектурно дружество]]. ПървоначалноЗа колекциитепървоначалното сасформиране формиранина сколекциите помощтапомагат [[Федерация на Научнонаучно-техническите съюзи|научно-техническите съюзи]], а музеят ползва работни помещения и зали в Дома на техниката.<ref Свояname="history" собствена/> сграда музеят получава в края на [[1992]] г. За кратък срок колективът подготвя първата постоянна експозиция – „От фондовете на Националния политехнически музей“.
 
В края на 1992 година музеят се сдобива със своя самостоятелна сграда – бившия музей на [[Георги Димитров]].
 
[[File:Iesp.jpg|thumb|[[Микропроцесор]]ен [[прибор]] от [[Интеркосмос-България-1300]]]]
 
== ДейностКолекции ==
НПТМ от създаването си издирва, съхранява, обработва научно и популяризира културни ценности, свързани с българската и световната история на науката и техниката.▼
[[File:Elka6521.jpg|thumb|Първият български [[калкулатор]] ЕЛКА 6521, създаден 1965 г. и първи в света включващ функцията „Корен квадратен“]]
Националният политехнически музей съхранява над 22 000 експонати, разпределени по колекции: [[времеизмерване]], [[транспорт]], [[фотография|фото]] и [[кинематография|кинотехника]], [[оптика]], звукозапис и звуковъзпроизвеждане, [[радио]] и [[телевизия]], изчислителна техника, [[музика]]лни механизми, [[геодезия|геодезически]] уреди, измервателна техника, битова техника, [[шевна машина|шевни машини]], [[пшеща машина|пишещи машини]], [[физика|физични]] уреди, съобщителна техника. В музея се пазят ценни свидетелства, свързани с живота и научното творчество на видни дейци на българската наука и техника, интересни единични изделия и др. Научният архив включва над 2000 архивни единици. Музеят разполага с видеоархив, киноархив, фотоархив, справочен апарат по история на науката и техниката, личностни архиви, специализирана библиотека-читалня с над 12 000 книги и периодични издания, сбирка от художествени творби с техническа тематика, картографски произведения.▼
 
▲Във фондовете си Националният политехнически музей съхранява над 22  000 експонати, разпределени по колекции: [[времеизмерване]], [[транспорт]], [[фотография|фотофотографска техника]] и [[кинематография|кинотехника]], [[оптика]], звукозапис и звуковъзпроизвеждане, [[радио]] и [[телевизия]], [[изчислителна техника, [[музика]]лни, музикални механизми, [[геодезия|геодезически]] уреди, измервателна техника, битова техника, [[шевна машина|шевни машини]], [[пшещапишеща машина|пишещи машини]], [[физика|физични]] уреди, съобщителна техника. В музея се пазят ценни свидетелстваекспонати, свързани с живота и научното творчестводелото на видни дейци на българската наука и техника, интересни единични изделия и др. Научният архив включва над 2000 архивни единици. Музеят разполага с видеоархив, киноархив, фотоархив, справочен апарат по история на науката и техниката, личностни архиви, специализирана библиотека-читалня с над 12 000 книги и периодични издания, сбирка от художествени творби с техническа тематика, картографски произведения.
В постоянната експозиция на площ от 1 000 кв. м са показани около 1 000 предмета. Колекции и единични експонати са представени и в други музеи и музейни сбирки. Постоянните изложби – „Началото – 120 г. български съобщения“ във фоайето на Централна поща – София, „Радиото в България“ и „Да запишем и чуем звуците“ във Факултета по журналистика и масова комуникация и „История на обучението по астрономия“ в Астрономическата обсерватория на Софийския университет. Автомобил „Форд“ А и други експонати на музея присъстват в музея „Хенри Форд“ на МОТО – ПФОЕ ЕООД.▼
 
Научният архив съдържа над 2000 архивни единици. Музеят разполага с видеоархив, киноархив, фотоархив, справочен апарат по история на науката и техниката, личностни архиви, специализирана библиотека-читалня с над 12 000 книги и периодични издания, сбирка от художествени творби с техническа тематика, картографски произведения.
Музеят е организатор на десетки конференции и симпозиуми, посветени на историята на различни отрасли на науката и техниката. Обнародвал е 18 тома от единственото издание по история на науката и техниката – Годишник на Националния политехнически музей, редица тематични сборници и брошури. Изготвя и разпространява вестник за деца „Технитарче“.▼
[[Файл:Polytechnic museum sofia 03.JPG|дясно|мини|250px|Национален политехнически музей – София]]▼
 
▲В постоянната експозиция на площ от 1  000 кв. м са показани около 1  000 предмета. Колекции и единични експонати на НПТМ са представениизложени и в други музеи и музейни сбирки. ПостояннитеТакива са постоянните изложби – „Началото – 120 г. български съобщения“ във фоайето на Централна поща – София, „Радиото в България“ и „Да запишем и чуем звуците“ във [[Факултет по журналистика и масова комуникация|Факултета по журналистика и масова комуникация]] и „История на обучението по астрономия“ в Астрономическата обсерватория на Софийския университет. Автомобил „Форд“ А и други експонати на музея присъстват в музея „Хенри Форд“ на МОТО[[Мото –Пфое]].<ref ПФОЕ ЕООДname="history">[http://www.polytechnicmuseum.org/index.php?option=com_content&task=view&id=42&Itemid=61 История], сайт на Националния политехнически музей</ref>
Политехническият музей е разработил над 140 тематични изложби от различни области на знанията – „Спомени за българската индустрия“, „Запознайте се с музея за наука и техника“, „Магията на камера обскура“, "Историята на българската техника, „Електрификацията на България“, „Минното дело в България“ „Българската следа в науката“ и много други. Изложбите са показвани в страната и чужбина.▼
 
== Дейности ==
▲НПТМОсновна отдейност създаванетона сиНПТМ издирвае издирването, съхранявасъхраняването, обработванаучната научнообработка и популяризирапопуляризирането на културни ценности, свързани с българската и световната история на науката и техниката.
 
▲Музеят е организатор на десетки конференции и симпозиуми, посветени на историята на различни отрасли на науката и техниката. Обнародвал е 18 тома от единственото издание по история на науката и техниката – Годишник на Националния политехнически музей, редица тематични сборници и брошури. Изготвя и разпространява вестник за деца „Технитарче“.
▲[[Файл:Polytechnic museum sofia 03.JPG|дясно|мини|250px|Национален политехнически музей – София]]
 
▲Политехническият музей е разработил над 140 тематични изложби от различни области на знанията – „Спомени за българската индустрия“, „Запознайте се с музея за наука и техника“, „Магията на [[камера обскура“обскура]]“, "Историята на българската техника, „Електрификацията на България“, „Минното дело в България“ „Българската следа в науката“ и много други. Изложбите са показвани в страната и чужбина.
Публиката на музея се състои предимно от млади хора – ученици и студенти, от специалисти в областта на техниката и технологиите, от български и чуждестранни туристи, колекционери и любители. Една от основните дейности на Националния политехнически музей са образователните програми. През [[1990]] г. музейните специалисти разработват кът със забавни физически опити във временната изложба ''„Запознайте се с музея за наука и техника“''.
 
НационалниятЕдна от основните дейности на Националния политехнически музей и неговите филиали функциониратса катообразователните образователнипрограми, по-специално в областта на физиката, химията, институциитекстила и работятмузиката.<ref name="education">[http://www.polytechnicmuseum.org/index.php?option=com_content&task=view&id=177&Itemid=85 Образователни програми], Сайт на Националния политехнически музей</ref> Музеят работи в партньорство с [[Министерство на образованието и науката|Министерството на образованието и науката]] – по-специално с учителите от средните училища, [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], [[СУСофийски университет|Софийския университет „Св. Кл. Охридски“]], с неправителствени организации – [[Съюз на физиците в България|Съюза на физиците в България]], Съюза на химиците, [[Съюз на учените в България|Съюза на учените в България]], Федерацията на научнотехническитенаучно-техническите съюзи, Деловия клуб на Германската икономика в България, Австрийския институт за Южна и Югоизточна Европа, [[Британски съвет|Британския съвет]], Френския културен център, както и с редица фондации, фирми и сдружения.<ref name="history" />▼
Основните принципи: ''„виж, пипни, разбери“ се прилагат в Демонстрационния кабинет по физика, предназначен за ученици с идеята да покаже атрактивната страна на физиката и нейните практически приложения. Тези принципи са приоритетни и в образователните програми „Цветът“, „Радиоактивност без тайни“, „Озонът – щит на планетата“, както и в постоянната изложба в Палатата на физиката в гр. [[Казанлък]].
 
== Източници ==
▲Националният политехнически музей и неговите филиали функционират като образователни институции и работят в партньорство с Министерството на образованието и науката – по-специално с учителите от средните училища, [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]], [[СУ|Софийския университет „Св. Кл. Охридски“]], с неправителствени организации – Съюза на физиците в България, Съюза на химиците, Съюза на учените в България, Федерацията на научнотехническите съюзи, Деловия клуб на Германската икономика в България, Австрийския институт за Южна и Югоизточна Европа, Британския съвет, Френския културен център, както и с редица фондации, фирми и сдружения.
<references />
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Национален_политехнически_музей“.