Разлика между версии на „Художник“

редакция без резюме
м (1 МЕП беше премахнат)
: ''За село Зограф в Област Добрич вижте [[Зограф (село)]].''
Думата '''художник''' е заимствана от [[старославянски език|старославянското]] хждогъ'''хѫдогъ''' - „опитен, сръчен“, произлизащо от [[готи|готското]] ''handags'' - „сръчен, изкусен“, производно на handus - „ръка“. В този смисъл, от [[етимология|етимологическа]] гледна точка „художник“ в съвременния [[български език]] (както и в [[руски език|руския]]) означава майстор-[[живопис]]ец, но думата се използва и като по-общо определение за създатели на творби с [[естетика|естетически]] качества: [[скулптура]], [[резба]] и др. В контекста на [[съвременно изкуство|съвременното изкуство]] (където смесването на [[техника|техники]] е често срещано) практиката в [[България]] е да се използва и думата ''артист'' (от [[Латински език|лат.]] ''artist'').
 
Липсата на производен глагол от съществителното „художник“ в българския, а и в други езици, води до известни трудности, когато трябва да се обозначи работенето с [[боя|бои]] при създаване на картина като произведение на изкуството. „Рисувам“ означава всъщност „правя рисунка“, „скицирам“ (например с молив), а глаголът „боядисвам“ има в наше време различно значение („багря, покривам нещо с боя“). Тромавите изрази „турам бои“ (Cod. D. Slavo 39, [[Самоков]], ок. [[1836]]-[[1838]]), „полагам бои“ ([[20 век]]) не са добили гражданственост. Единствен що-годе точен вариант за изразяване на дейността на художника с глагол е книжовното „живописвам“.