Аграрен университет: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без реклама |
|||
Ред 22:
|карта=България Пловдив
}}
'''Аграрният университет''' е висше училище в гр. [[Пловдив]], България, специализирано в обучението и професионалната подготовка на кадри в областта на [[агрономия]]та.
== История ==
Началото на висшето агрономическо образование в България се поставя през 1921 г. в София с откриването на Агрономически факултет към университета.
С Указ на регентския съвет от 4 август 1945 г., публикуван в ДВ от 20 август 1945 г., в Пловдив е разкрит университет с два факултета – медицински и агрономо-лесовъден, а през 1950 г. се създава самостоятелен Висш селскостопански институт „Васил Коларов“, който и досега е единствен по рода си в България и Югоизточна Европа.<ref>[http://www.au-plovdiv.bg/departments.php?id=2&page=1 Факултетът по лозаро-градинарство]</ref> В него тогава работят 7 професори, 9 доценти, 26 асистенти, от които 5 доктори. Сред преподавателския състав са утвърдени и доказани учени с международна известност като професорите Христо Даскалов, Павел Попов и др. В института са обособени три факултета – агрономически, технологически и лозаро-градинарски, с добре окомплектовани катедри, лаборатории и помощни звена – учебно-опитна база, библиотека и др.<ref>[http://www.au-plovdiv.bg/departments.php?id=1&page=1 Факултетът по агрономство „Св. Димитър Солунски“]</ref>
В Аграрния университет са обособени четири факултета – по агрономство, лозаро-градинарство, растителна защита и агроекология, икономика.▼
Паралелно в София функционира и [[Висш селскостопански институт „Георги Димитров“]], но впоследствие, с постановление № 3 на МС от 1977 г., ВСИ – Пловдив се определя като единствено висше училище, подготвящо кадри за земеделието в България.
Висшият селскостопански институт навлиза в нов етап на своето развитие. Усъвършенствани са учебните планове и програми в съответствие с изискванията за подготовка на агрономи по полевъдство, лозаро-градинарство, растителна защита, тропично и субтропично земеделие, утвърждава се следдипломната специализация. Разнообразяват се и се обогатяват формите на учебна дейност, разширява се и се модернизира материално-техническата база. Увеличава се броят и се повишава квалификацията на преподавателския състав. До 1989 г. са подготвени и защитени 104 кандидатски и 34 докторски дисертации. През 1984 г. в института вече работят 58 професори, 69 доценти и 118 нехабилитирани преподаватели (23-ма са доктори на науките, а 138 – кандидати на науките). Постигнати са високи научни постижения в областта на биологическата, химическата, физико-математическата и селскостопанската наука.
Пет години по-късно е създаден [http://www.au-plovdiv.bg/departments.php?id=2&page=1 Факултетът по лозаро-градинарство], който и досега е единствен по рода си в България и Югоизточна Европа. Обучението се провежда в 5 специалности: Агрономство (Лозаро-градинарство), Агрономство (Тропично и субтропично земеделие), Агрономство – Хидромелиорации, Аграрно инженерство и Агрономство (Декоративно градинарство). От основаването си до момента във Факултета са обучени над 10 000 студенти в специалност Лозаро-градинарство, над 2 000 студенти в специалност Агрономство (Тропично и субтропично земеделие), над 400 студенти в специалност Аграрно инженерство. ▼
След успешна акредитация през ноември 2000 г. Висшият селскостопански институт е преобразуван в Аграрен университет – Пловдив (АУ) с Решение на XXXVIII-то Народно събрание на Република България, прието на 10 април 2001 г.
[http://www.au-plovdiv.bg/departments.php?id=3&page=1 Факултетът по растителна защита и агроекология] е създаден през 1983 година. Обучението на студентите се провежда в четири специалности: Растителна защита, Екология и опазване на околната среда, Агролесовъдни системи и планинско земеделие и Биологично земеделие. От основаването на Факултета са завършили или продължават обучението си 3 791 студенти в специалност Растителна защита; 1 187 студенти – Екология и опазване на околната среда; 141 студенти – Агролесовъдни системи и планинско земеделие; 105 студенти – специалност Биологично земеделие.▼
▲В Аграрния университет са обособени четири факултета – по агрономство, лозаро-градинарство, растителна защита и агроекология, икономика.
[http://www.au-plovdiv.bg/departments.php?id=4&page=1 Факултетът по икономика] е най-нов. Той е основан през 1995 г. със специалността Аграрна икономика, за да отговори на специфичните потребности на агробизнеса. Три години по-късно в него е разкрита и специалността Аграрен туризъм. От основаването на Факултета са обучени общо 4 139 студенти, от които по специалност Аграрна икономика – 2 959, Аграрен туризъм – 1 017 и Управление на регионалното развитие – 163.▼
▲
Днес в Аграрния университет работят 219 преподаватели, от които 106 хабилитирани (професори и доценти).▼
▲Факултетът по растителна защита и агроекология е създаден през 1983 година.<ref>[http://www.au-plovdiv.bg/departments.php?id=3&page=1 Факултетът по растителна защита и агроекология]
От създаването на Аграрния университет досега дипломи за завършено висше образование са получили повече от 30 000 агрономи, инженери, еколози и икономисти, от които над 3 000 са чуждестранни граждани от 76 страни.▼
▲
▲Днес в Аграрния университет работят 219 преподаватели, от които 106 хабилитирани (професори и доценти).
1. Акад. Христо Даскалов (1950 – 1954)▼
▲От създаването на Аграрния университет досега дипломи за завършено висше образование са получили повече от 30 000 агрономи, инженери, еколози и икономисти, от които над 3 000 са чуждестранни граждани от 76 страни.
2. Акад. Павел Попов (1954 – 1962)▼
3. Чл.-кор. проф. Минчо Кондарев (1962 – 1966)▼
4. Проф. Тодор Матев (1966 – 1973)▼
5. Проф. Цвятко Петков (1973 – 1974; 1979 – 1987)▼
6. Проф. Иван Ранчев (1974 – 1979)▼
7. Проф. Киро Костов (1987– 1991)▼
8. Проф. Димитър Брайков (1991 – 1995)▼
9. Доц. Георги Москов (1995 – 1999)▼
10. Чл.-кор. проф. Йорданка Кузманова (1999 – 2007)▼
11. Проф. Димитър Греков (2007 – 2015)▼
== Ректори ==
12. Проф. Христина Янчева – януари 2016▼
== Факултети ==
| |||