Питкерн: Разлика между версии

Цялото владение има площ 45 кв.км.km², от които само 4,5 кв.кмkm² се падат на самия остров Питкерн. Той има дължина 3 кмkm и широчина 1,5 кмkm. Бреговата Тихоокеанска ивица е 51 кмkm. Най-високата точка е Пауала Валей Ридж, 347 мm. Броят на жителите се изменя, достига до 233 души през 1937 г., но понастоящем неговото население е 48 (2007 г.) души и едва ли ще се запази поради емиграцията на младите островитяни. През [[1856]] г. заради пренаселване на острова около 200 човека са изселени на остров Норфолк. Въпреки това някои от тях се връщат след време.

Изключително трудно достъпен остров Хендерсън (Елизабет, 37,3 км², {{coord|24|21|S|128|19|W|}}) се намира на 168 кмkm североизточно от Питкерн, около 8 пъти по-голям от него и е необитаем. Той е образуван от подводни вулкани. На него има множество птичи колонии и съответно той е много богат на гуано (фосфати). Островът е открит на 29 януари 1606 г. от испанския мореплавател [[Педро Фернандес де Кирос]], а на 17 януари 1819 г. – вторично от английския морски капитан [[Джеймс Хендерсън]].

Атолът Оено (4 кмkm², необитаем, {{coord|23|56|S|130|44|W|}}) е открит случайно през юни [[1819]] г. от капитан [[Джеймс Хендерсън]]. Атолът се състои от две островчета Оено и Сънди и носи печалното име „Бащата на корабокрушенията“. През всичките тези години по неговите брегове са се разбили десетки кораби. Намира се на 121 кмkm северозападно от Питкерн.

Атолът Дюси (0,7 кмkm², необитаем, {{coord|24|41|S|124|47|W|}}) е открит на 26 януари 1606 г. от испанският мореплавател [[Педро Фернандес де Кирос]], а на 16 март 1791 г. е преоткрит от [[Едуард Едуардс]], капитан на британския военен кораб „Пандора“, който безуспешно търси „Баунти“, но така и не достига до Питкерн. Намира се на 477 кмkm източно от Питкерн. Това е един истински атол с един голям и три по-малки островчета. Едуардс нарекъл острова в чест на своя шеф лорд Дюси. На острова няма никаква растителност, но има големи фамилии от най-разнообразни птици.