Разлика между версии на „Вилхелм Рьонтген“

м
инфо-кутия - допълване; форматиране: 8x тире, 2x кавички, 3 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
({{ref-xx}} → {{икона|xx}})
м (инфо-кутия - допълване; форматиране: 8x тире, 2x кавички, 3 интервала, нов ред (ползвайки Advisor))
{{Личност
| име = Вилхелм Рьонтген
| име-оригинал = Wilhelm Conrad Röntgen
| категория = физик
| описание = немски физик
| роден-място = [[Ленеп]], [[Германия]]
| починал-място = [[Мюнхен]], [[Германия]]
| националност = германец германско{{Германия}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = физик
| област = [[Физика]]
| образование = [[Цюрихски университет]]
| учил-при = Аугуст Кунт
| работил-в = [[Страсбургски университет]],<br> Университета[[Гисенски в Гисенуниверситет]], <br>[[Вюрцбургски университет]],<br> [[Мюнхенски университет]]
| студенти = Херман Марч,<br> Абрам Йоффе
| публикации =
| известен-с = [[Рентгеново лъчение]]
| награди = [[Image:Nobel prize medal.svg|20px]] първата ''[[Нобелова награда за физика]]'' през [[(1901]] г.)
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
'''Вилхелм Конрад Рьонтген''' (срещано и като '''Рентген'''; на [[немски език|немски]]: ''Wilhelm Conrad Röntgen'') ([[1845]] – [[1923]]) е [[Германия|немски]] [[физика|физик]].
 
На [[8 ноември]] [[1895]] г.година Рьонтген открива и документира [[електромагнитно излъчване]], известно днес като [[рентгеново лъчение|рентгеново]]. Апаратът, създаден от Рьонтген за тази цел, е познат като [[Рентген|рентгенов апарат]]. За това си откритие получава първата ''[[Нобелова награда за физика]]'' през [[1901]] ггодина. Той нарича лъчението ''Х-лъчи'', тъй като тяхната природа е била непозната.
 
== Биография ==
=== Образование и кариера ===
Роден е на [[27 март]] [[1845]] г.година в [[Ленеп]], Германия, като единствен син на собственика на текстилна фабрика Фридрих Рьонтген и неговата съпруга Шарлоте Костанце. Първоначално посещава техническото училище в [[Утрехт]], а после се премества в [[Цюрих]]. Завършва Цюрихската политехника ([[1866]]) и получава диплома за машинен инженер. Следващите години изучава физика при Аугуст Кунт (само 6 години по-възрасенвъзрастен от него) и защитава [[дисертация]] на тема "Изследвания„Изследвания на газовете"[[газове]]те“. През [[1870]] г. придружава Кунт като негов асистент във [[Вюрцбург]] и публикува във вюрцбургските "„''Анали на физиката и химията"''“ първото си научно изследване.
 
Става професор по физика в [[Страсбург]] ([[1876]] - – [[1879]]), след това - – професор в [[Хесен]] и директор на Физическия институт ([[1879]] - – [[1888]]). В периода ([[1888]] - – [[1900]]) е професор по [[експериментална физика]] във [[Вюрцбургски университет|Вюрцбургския университет]]. След 5 години е избран там за ректор на университета. В този град прави и голямото си откритие – [[Рентгенови лъчи|Х-лъчите]].
 
Следващите години ([[1900]] - – [[1920]]) твори в [[Лудвиг Максимилиан университет|Мюнхенския университет]]. Първата му научна статия е върху специфичната топлоемкост на [[газ]]оветегазовете. По-късно публикува трудове, свързани с топлинната проводимост на [[кристал]]ите и влиянието на [[налягане]]то върху индекса на пречупване, преминаване на поляризирана светлина през [[магнитно поле]] и други.
 
През [[1919]] г. Рьонтген става почетен член на Немското физическо дружество. След година е пенсиониран от професорското си място в Мюнхен.
 
=== Семейство ===
На [[19 януари]] [[1872]] г. се оженва за Анна Берта Лудвиг - – дъщеря на цюрихски собственик на ресторант. През [[1887]] г. семейството взема при себе си шестгодишната Жозефина Берта - – дъщеря на брата на Анна Рьонтген, и по-късно я осиновява.
 
=== Смърт ===
Рьонтген умира презна [[10 февруари]] [[1923]] г. от [[рак]] на 77-годишна възраст в [[Мюнхен]]. Счита се, че това не е свързано с работата му с рентгенови лъчи, поради краткотрайността на облъчването и предпазните мерки, които е взимал. Когато умира, вече е останал почти без средства. Съгласно неговото завещание цялата му лична и професионална кореспонденция е унищожена. Погребан е в [[Гисен]] в семейното гробище на родителите си.
 
== ОткритиетоОткритие на рентгеновите лъчи ==
[[Картинка:X-ray by Wilhelm Röntgen of Albert von Kölliker's hand - 18960123-02.jpg|мини|ляво|Рентгенова снимка на ръката на Алберт фон Кьоликер, направена от Вилхелм Рьонтген през 1896 година]]
[[Картинка:Wilhelm Conrad Röntgen (1845--1923).jpg|мини|Рьонтген]]
Рентгеновото лъчение е открито на [[8 ноември]] [[1895]] г. През 1895 г. Рьонтген използва уреди, разработени от неговите колеги, за да изследва електрически разряди във вакумирани стъклени тръби. В началото на ноември той провежда опити с катодни лъчи в тръби на Ленард. Тръбата на Ленард е обвита в черна хартия, непропускаща видимата [[светлина]], предизвиквана от катодните лъчи и излъчвана от областта около [[анод]]а. Рьонтген забелязва, че намиращите се на известно разстояние от тръбата [[барий|бариеви]] кристали светят в тъмнината. При изключено напрежение на тръбата кристалите не светели повече. Той поставя недалеч от тръбата екран, покрит с бариеви соли, които светвали всеки път, когато включвал напрежението и угасвали след изключването му. Ученият започва да експериментира с различни материали между тръбата и екрана. [[Картон]]ът, [[хартия]]та и [[ебонит]]ът не влияели на яркостта на светене, докато металните предмети хвърляли сянка върху екрана. Той поставя дланта си на пътя на Х-лъчите и на екрана се появява изображение на костите. Меките тъкани обаче се оказват прозрачни за тях.
 
Статията му „За„''За новия род лъчи“лъчи''“, в която описва свойствата им, е издадена като отделна брошура на всички европейски езици. Но Рьонтген така и не съумява да обясни природата на загадъчните лъчи. Той дори не подозира за съществуването на електроните[[електрон]]ите, а всъщност точно намаляването на тяхната скорост в стъклото на тръбата е причината за тяхното появяване.
 
Когато заредена частица навлезе във вещество, тя губи от своята скорост и излъчва [[електромагнитни вълни]]. Сноп намаляващи скоростта си електрони излъчва вълни с най-различни дължини и затова поражда непрекъснат рентгенов спектър в рамките на съответната част от електромагнитната скала, както и отделни линии на характеристично лъчение, обусловено от йонизацията[[йонизация]]та на веществото на анода и използвано за изследването му.
 
Много работи на Рьонтген са посветени на изследването на свойствата на течностите, газовете, кристалите, електромагнитните явления. Той открива връзката между електричните и оптичните явления в кристалите. Има славата на най-добрия експериментатор на своето време и създава школа по експериментална физика.