Еничари: Разлика между версии

Наричани ''аджемиоглани'', те били откарвани в казармите в [[Одрин]], [[Цариград]] и [[Бурса]], където били помохамеданчвани. Някои започвали работа в султанските конюшни и градини, други чиракували и научавали занаят, трети работели като прислуга. Най-красивите били избирани да обслужват султана в покоите му. Някои от тях се издигали така до [[Паша|паши]] и [[везир]]и. След 10-15 години далеч от дома аджемиогланите трябвало да забравят напълно [[Род (общност)|рода]] си и да научат [[турски език]]. Хаджи и молли ги възпитавали в [[Ислям|мохамеданската вяра]]. Накрая те постъпвали в [[Еничарски корпус|еничарският корпус]], където ставали отлични бойци. В [[15 век|XV]] в. корпусът числял 10 000 души, за да достингнедостигне през [[XVII]] в. до 150 000 д. За да се поддържа този брой еничари, въпреки загубите във войните, бягствата и болестите, в някои години били извършвани събирания и до 300 000 българчета. Еничарите се подчинявали само на [[Султан на Османската империя|султана]], а техният [[ага]] бил един от най- влиятелните първенци. Когато се връщали по родните места, [[помохамеданчване|помохамеданчвали]] насилствено собствените си майки и бащи.