Еничари: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
Набирани са главно от покорените немюсюлмански народи чрез т.нар. [[кръвен данък]] (''девширме''). Той се събирал на периоди от 3 до 5 години, а децата били на възраст от 5 до 15 години.
 
Наричани ''аджемиоглани'', те били откарвани в казармите в [[Одрин]], [[Цариград]] и [[Бурса]], където били помохамеданчвани. Някои започвали работа в султанските конюшни и градини, други чиракували и научавали занаят, трети работели като прислуга. Най-красивите били избирани да обслужват султана в покоите му. Някои от тях се издигали така до [[Паша|паши]] и [[везир]]и. След 10-15 години далеч от дома аджемиогланите трябвало да забравят напълно [[Род (общност)|рода]] си и да научат [[турски език]]. Хаджи и молли ги възпитавали в [[Ислям|мохамеданската вяра]].

Накрая те постъпвали в [[Еничарски корпус|еничарскиятеничарския корпус]], където ставали отлични бойци. ВПрез [[15XV век|XV]] в. корпусът числял 10 000 души, за да достигне през [[XVII]] в. до 150 000 д. За да се поддържа този брой еничари, въпреки загубите във войните, бягствата и болестите, в някои години билиса извършвани събирания исъбирани до 300 000 българчета. Еничарите се подчинявали само на [[Султан на Османската империя|султана]], а техният [[ага]] бил един отсред най- влиятелните първенци. Когато се връщалиотивали по родните места, [[помохамеданчване|помохамеданчвали]] насилствено собствените си майки и бащи.
 
== Борби срещу еничарството ==
С отчаяни усилия [[Българи|българите]] се борят и срещу най-страшното посегателство върху народността и вярата им - , или [[Кръвенкръвния данък|кръвният данък]]. ТеНякои женят момчетата си още на 8-9 години, защото женените не били вземани за [[еничари]]. НапускатОтраснали българчета напускат домовете си и дълго се укриват, подкупват се събирачите на данъка, за да заменятпопълнят децата имсъстава с още [[Обрязване|необрязани]] синове на бедни турци. По-непокорните, като жителите

Жителите на [[Негуш]], открито отказват да предадат рожбите си и през [[1705]] г. образуват чета начело с [[Карадимо]] и синовете му Васил и Димитър и нападат ''силяхдара'' (чиновник, отговарящ за събирането на данъка) и охраната му. След много битки те са притиснати и разбити от превъзхождащите ги турски сили. Войводата [[Карадимо]] е убит, а синовете му са обесени.
 
== Вижте също ==