Бластула: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 16:
}}
'''Бластулата''' (от [[Гръцки език|гръцки]]: ''βλαστός'' (бластос) – „пониквам“) е кухо сферично образувание от [[клетки]], формирано по време на ранния етап от [[ембриология|ембрионалното развитие]] при [[животни]]те.<ref>http://www.britannica.com/EBchecked/topic/69108/blastula</ref> Бластулата се получава, когато [[зигота]]та претърпява процес на неколкократно бързо клетъчно делене, известен като [[дробене]].<ref>Forgács & Newman, 2005: [http://books.google.com/books?id=rUyVWQhk7CkC&pg=PA24 p. 24]</ref> Блатулата се предшества от [[морула]], а с развитието на [[ембрион]]а се превръща в [[гаструла]].<ref name=":0" />
== Образуване на бластула ==
В началото на [[Сегментация|сегментацията]] на новообразуваната [[зигота]] ембрионалните клетки комуникират помежду си, освен механично и чрез [[цепковидни контакти]] (nexus или gap junctions). През тези междуклетъчни цепки преминават йони и малки молекули, а често се транспортират и сигнални вещества, за които се предполага, че по-късно координират поведението на клетките. В периферията на сегментиращия ембрион се формират силни и плътни връзки между [[Бластомери|бластомерите]], които на практика изолират вътрешността на ембриона от външната среда. Около 16-клетъчния стадий цепковидните контакти се уголемяват и навлизат дълбоко навътре в [[анималната половина]] на ембриона (тази от която произлиза главата), като така постепенно образуват първична кухина наречена [[бластоцел]]. В резултат на механизъм, чрез който Na<sup>+</sup> се изпомпват през клетъчната мембрана в междуклетъчното пространство от където попадат във вътрешността на зародиша, [[Осмотично налягане|осмотичното налягане]] се променя и в бластоцела навлиза вода.<ref name=":0" />
Смята се, че функцията на бластоцела е да осигури пространство за придвижване на клетките при гаструлацията и да „държи на растояние“ срещуположните клетъчни популации. Външните клетки на зародиша се подреждат в слой (подобно на [[Епителна тъкан|епител]]) и на този етап ембриона се нарича бластула (при висшите бозайници стадият се означава като [[бластоцист]]).<ref name=":0" />
През първите 12 деления бластомерите се делят синхронно, като за седем часа образуват 4,096 (2<sup>12</sup>) броя клетки. Но тъй като сегментацията е асиметрична (пълна и неравномерна), ниско разположените вегетативни клетки са по-едри и по-малко на брой. След приблизително дванадесетия цикъл клетъчното деление се забавя, става асинхронно и различните бластомери започват да се делят с различна скорост. По това време започва усилено да се [[Транскрипция (биология)|транскрибира]] собственият [[геном]] на ембриона. Тази промяната се означава като „преходна бластула“ и се свързва с изчерпването на някои запасни продукти с майчин произход, които са използвани за свързване с новосинтезираната ДНК.
Ред 30:
При [[Гръбначни животни|гръбначните животни]] бластулата се състои от един слой клетки – бластомери, известни като [[бластодерма]], която заобикаля вътрешна централна кухина – [[бластоцьол|бластоцел]].<ref>{{cite book|author=Lombardi, Julian|chapter=Embryogenesis|title=Comparative vertebrate reproduction|publisher=Springer|year=1998|isbn=978-0-7923-8336-9|page=226|url=http://books.google.com/books?id=cqQX9RMPAegC&pg=PA226}}</ref><ref>Forgács & Newman, 2005: [http://books.google.com/books?id=rUyVWQhk7CkC&pg=PA27 p. 27]</ref>
При [[Висши бозайници|висшите бозайниците]], бластулацията води до формирането на [[бластоцист]], вместо на бластула.<ref name=":0" /> Бластоцистът се състои от [[ембриобласт]] (вътрешна клетъчна маса ВКМ) - образуваща в последствие частите на плода и [[трофобласт]] - участващ във формирането на извънембрионални тъкани, и изграждащ част от [[плацента]]та.<ref name=":0" />
== Източници ==
| |||