Иван Славов (философ): Разлика между версии

| образование = [[Софийски университет]]

Завършва [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през 1956 г. От 1960 г. е преподавател в катедра „Философия“ там. Доцент от 1971 г., а от 1979 г. професор. От 1976 г. е доктор на философските науки. Посланик на Република [[България]] в [[Словакия]] (1994-1998).<ref name="dariknews.bg"/>

Личният му житейски и философски девиз е: „Оптимист по [[воля]], песимист по [[разум]], сноб по [[вяра]]“. Една от целите, на които е посветил живота си, е борбата с дилетантството, на което противопоставя агресивния снобизъм и в резултат търпи съкрушително поражение.

Посветено е на остри и злободневни въпроси от естетиката и всекидневната култура – [[кич]]а, безвкусицата, деформацията на човешките нрави. Той неуморно преследва не само кича и чалгата, но и еснафщината като цяло, плиткоумието и неграмотността във всичките им форми и проявления, на които противопоставя елитарния снобизъм на т.нар. "конячна„конячна интелигенция"интелигенция“. Критерият е прост - "Кич„Кич е всичко, което не се харесва на Иван Славов, безвкусица — всичко, което не съвпада с вкусовете на Иван Славов"Славов“. По този начин той превръща себе си в нагледно олицетворение на крилатата мисъл: "Човек„Човек е мярка на всички неща", подразбирайки под човек единствено себе си. Плоският хумор и злобната ирония му създават неповторим стил и имидж, като успешно компенсират недостига на елементарно здравомислие. Той изповядва максимата „Човек е оцелял, защото се е смял на всичко, на което се присмива Иван Славов и не е посмял да се смее на самия Иван Славов"Славов“.

* ''Прекословици''. София: УИ "Св„Св. Климент Охридски"Охридски“, 1988, 174 с.

* (съст.) ''Златната решетка: Политическите вицове от времето на социализма''. София: УИ "Св„Св. Климент Охридски"Охридски“, 1991, 408 с.

* (съст.) ''Фашизмът срещу "Фашизмът"„Фашизмът“''. София: УИ "Св„Св. Климент Охридски"Охридски“, 1991, 295 с.