Никарагуа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 130.204.164.195 (б.), към версия на Mitkot123 |
форматиране: 12x тире, 9x нов ред, 4x А|АБ, 3x кавички, 2x заглавие-стил, 2x тире-числа, 6 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Държава |
пълно-име=Република Никарагуа<br/>República de Nicaragua |
кратко-име=Никарагуа |
герб=Coat of arms of Nicaragua |
Ред 16:
настоящ-ръководител-правителство=[[Хайме Моралес Карасо]] |
площ-място=95-то|
площ=129 494
население-година=2006 |
население-място=107-мо |
Ред 34:
}}
'''Никарагуа''', официално '''Република Никарагуа''', е демократична държава в [[Северна Америка]]. Граничи на север с [[Хондурас]], а на юг с [[Коста Рика]], на запад с [[Тихия океан]], а на изток с [[Карибско море]]. Столица на Никарагуа е град [[Манагуа]]. Страната е сред най-бедните страни в света. В Северна Америка тя е на второ място по бедност след [[Хаити]].
Според най-разпространената теория, произхода на името идва от езика [[нахуатл]] и се крие във фразата
== История ==
{{основна|История на Никарагуа}}
Европейците откриват атлантическото крайбрежие на Никарагуа през [[1502]] г. по време на четвъртото пътешествие на [[Христофор Колумб]]. Няколко години по-късно започва и завладяването на страната под ръководството на [[Хил Гонсалес Да̀вила]] през [[1520]] г. Първото постоянно селище обаче се основава през [[1524]] от конкистадора [[Франсиско Ернандес де Кордоба]]
След завладяването ѝ Никарагуа става част от Кралство Гватемала със столица Леон. През 1610 г. вулканът Момотомбо изригва и унищожава напълно града. Никарагуа извоюва своята независимост от [[Испания]] през [[1821]] г. За кратък период влиза в състава на [[Федерална Централноамериканска Република]], от която излиза през [[1838]] г. и окончателно става независима държава.
Line 50 ⟶ 49:
Първите десетилетия на [[20]] век са белязани от военни дикататури и управления, силно зависими от САЩ, които по това време обмисляли построяването на канал между Тихия и Атлантическия океан на територията на Никарагуа. Произхождащият от селско семейство генерал [[Аугусто Сесар Сандино|Аугусто Сандино]], който оглавява народната съпротива против режима и американците е най-ярката фигура от историята на страната от този период. На [[21 февруари|21]] [[февруари]] [[1934]] той е коварно убит по време на преговори по заповед на шефа на тайната полиция.
Следващите години управлява кланът на фамилията [[Сомоса]] чрез различни свои членове ([[1934]]-[[1979]]). През 1979 г. избухва [[Сандинистка революция|Сандинистката революция]], която сваля от власт подкрепяните от САЩ дикататори Сомоса. Сандинистите на свой ред са подкрепяни финансово и военно от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[Куба]] и годините, през които са на власт, не донасят мир и възход за страната. Води се гражданска война между сандинистите и военни формирования, наречени
През [[февруари]] [[1990]] се провеждат първите демократични избори под наблюдението на международни наблюдатели, които са спечелени от [[Виолета Чаморо]]
== География ==
{{основна|География на Никарагуа}}
[[Файл:Pristis pectinata - Georgia Aquarium Jan 2006.jpg|мини|дясно|Рибата трион се среща във водите около бреговете на Никарагуа]]
Страната се разделя географски на три региона.
'''Карибският''' обхваща източната част на страната, покрай крайбрежието на [[Карибско море]]. Има равнинен релеф и е покрита с гъсти тропически гори и пълноводни реки, които текат през тях. Тук се намира и [[селва
'''Централната''' зона е предимно планинска. Издигат се масивите на планините Матагалпа и Хинотега. Климатът тук е по-прохладен и студен.
'''Тихоокеанската''' зона се характеризира с двете големи сладководни езера [[Манагуа (езеро)|Манагуа]] и [[Никарагуа (езеро)|Никарагуа]], както и с многобройните си вулкани. Климатът тук е сух, с малко валежи и високи температури
== Държавно устройство ==
Line 71 ⟶ 70:
Никарагуа е [[президентска република]]. [[Президент на Никарагуа|Президентът]] е [[държавен глава]] и ръководител на правителството, избиран пряко за срок от 5 години.
Законодателната власт е разпределена между правителството и еднокамарен парламент
Висш съдебен орган е Върховният съд. С конституционните реформи през 1995 година независимостта на Върховния съд е подобрена чрез увеличаване на броя на магистратите от 9 до 12 души. През 2000 година броят на съдиите се увеличава до 16 души, те са номинирани от политическите партии и избрирани за 5-годишен мандат от Парламента.
== Административно деление ==
{{основна|Административно деление на Никарагуа}}
Line 82 ⟶ 80:
== Население ==
{{основна|Население на Никарагуа}}
Първото преброяване в Никарагуа се провежда през [[1778]], когато са регистрирани едва 100 000 жители. Последното се извършва през
Около 93% от населението са католици, а 5% са протестанти. 72% от никарагуанците са метиси, 20% са наследници на испанските завоеватели на страната и 8% са индианци. Черното население живее главно по карибското крайбрежие и са наследници на освободени роби от [[Ямайка]]. Тази част на страната е и най-слабо заселената.
Поради голямата безработица и бедност десетки хиляди никарагуанци емигрират всяка година, предимно в [[Съединени американски щати|САЩ]] и съседната [[Коста Рика]]. По приблизителни данни всеки шести никарагуанец живее в чужбина
== Икономика ==
{{основна|Икономика на Никарагуа}}
Никарагуанската икономика е аграрна, основана на 3 култури: банани, кафе и тютюн.
След като през 1985 [[Съединени американски щати|САЩ]] налагат икономическо ембарго на Никарагуа, инлфацията рязко скача. През [[1985]] тя е 220%, за да достигне през [[1988]] до чудовищните 13 000%. След приключване на гражданската война преди почти две десетилетия, повече от 350 предприятия са приватизирани, инфлацията е овладяна до 10%, а външния дълг е намалял наполовина. Въпреки това Никарагуа е една от най-бедните страни в [[Северна Америка]] със средна месечна заплата от 100$ (за сравнение в съседните [[Хондурас]] е 290$, а в [[Коста Рика]]
За [[2008]] БВП на глава от населението е 2 900$
== Транспорт ==
Транспортните комуникации в западната и централна част на страната са относително добре развити. Връзката с атлантическия район е само едно единствено шосе. Едва 2500 км от пътищата са асфалтирани. По време на дъждовните периоди често пътищата са с продължение на дни неизползваеми. Железопътен транспорт не съществува, основно транспортно средство са [[автобус]]ите.
== Култура ==
{{основна|Култура на Никарагуа}}
Line 112 ⟶ 106:
В музиката най-известният певец и композитор с международна слава е ''Луис Енрике'', който пее и свири [[салса]].
== Спорт ==
Най-популярният спорт в Никарагуа е [[бейзбол
Вторият най-популярен спорт е [[бокс
▲Най-популярният спорт в Никарагуа е [[бейзбол|бейзболът]]. Навлиза в страната първоначално на карибското крайбрежие още в края на [[19]] век. В момента има 5 бейзболни тима в страната, играчите от които формират националният отбор. Никарагуа има играчи и в [[Мейджър Лийг Бейзбол|MLB]], най-известният от които е [[Денис Мартинес]] - [[питчер]] играл между 1976-1998 в различни отбори на Мейджър лигата.
▲Вторият най-популярен спорт е [[бокс|боксът]]. Страната е имала много шампиони, сред които [[Алексис Аргуельо]] - трикратен световен шампион и настоящ [[кмет]] на столицата Манагуа.
== Библиография ==▼
▲[[Футбол|Футболът]] напоследък също придобива популярност, особено сред по-младото поколение.
* Elizabeth Dore. Myths of Modernity: Peonage and Patriarchy in Nicaragua. Durham, N.C.: Duke University Press. 2006.
▲==Библиография==
▲* Elizabeth Dore. Myths of Modernity: Peonage and Patriarchy in Nicaragua. Durham, N.C.: Duke University Press. 2006.
* Владимирские Татьяна и Сергей. Никарагуа: Революция и песня. М.: Инст. Латинской Америки РАН, 2009.
* Victoria González-Rivera. Before the Revolution: Women's Rights and Right-Wing Politics in Nicaragua,
{{Северна Америка}}
|