Вилхелм III фон Хенеберг-Шлойзинген: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „thumb|Родословно дърво '''Вилхелм III (IV) фон Хенеберг-Шлойзинген''' ({{lang-de|Wi...“ |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[File:Henneberger-Stammtafel.jpg|thumb|Родословно дърво]]
'''Вилхелм III (IV) фон Хенеберг-Шлойзинген''' ({{lang-de|Wilhelm III von Henneberg-Schleusingen}}; * [[12 март]] [[1434]], † [[25 май]] [[1480]] в [[Салорно|Салурн]], [[Италия]]) е [[граф]] на [[Графство Хенеберг|Хенеберг-Шлойзинген]] от фамилията на [[Дом
Той е син на [[Вилхелм II (Хенеберг-Шлойзинген)|Вилхелм II фон Хенеберг]] (1415 – 1444) и графиня [[Катарина фон Ханау]] (1408 – 1460), дъщеря на граф [[Райнхард II фон Ханау]] (1369 – 1451).
По-голям брат е на [[Йохан II фон Хенеберг-Шлойзинген|Йохан II]] (1439 – 1513) от 1472 г. [[абат]] на [[манастир]] [[Фулда]].
Вилхелм III управлява [[Графство Хенеберг]] от 1444 до 1480 г. след смъртта на баща му при лов. През 1463/1464 г. имперският град [[Швайнфурт]] дава на Вилхелм службата имперски [[фогт]] и го приема като господар-закрилник. <ref>Max Spindler, Andreas Kraus: ''Geschichte Frankens bis zum Ausgang des 18. Jahrhunderts'' = Handbuch der bayerischen Geschichte, vol. 3: Franken, Schwaben, Oberpfalz bis zum Ausgang des 18. Jahrhunderts, Beck, Munich, 1997, ISBN 3-406-39451-5, p. 686</ref> Той помага на поклоничества до [[Светите земи]], на строежа на [[църкви]] и основаването на [[манастир]]и. Вилхелм умира през 1480 г. в [[Салорно|Салурн]], по време на завръщането му от поклонение до [[Рим]]. Погребан е в графската гробница в манастир [[Манастир Весра|Весра]] и през 1482 г. е преместен в катедралата на [[Болцано]].<ref>Ulrike Stein: ''Die Darstellung der Grafen Wilhelm II. (1426
Както баща му той оставя само непълнолетни деца, но вдовицата му Маргарета фон Брауншвайг-Волфенбютел поема регентството за Волфганг I и Вилхелм VI и успява да им осигури наследството. <ref>Eckart Henning: ''Die gefürstete Grafschaft Henneberg-Schleusingen im Zeitalter der Reformation''. Böhlau, Köln 1981, ISBN 3412044806, S. 90.</ref>
== Фамилия ==
Вилхелм III се жени на 5 ноември 1469 г. във [[Волфенбютел]] за херцогиня Маргарета фон [[Княжество Брауншвайг-Волфенбютел|Брауншвайг-Волфенбютел]] (* 1451; † 13 февруари 1509), дъщеря на княз [[Хайнрих II (Брауншвайг)|Хайнрих II фон Брауншвайг-Волфенбютел]] от род [[Велфи]] (1411 – 1473) и на Хелена фон [[Херцогство Клеве|Клеве]] (1423 – 1471), дъщеря на херцог [[Адолф II (Клеве-Марк)|Адолф II]].<ref>Franziskus Lubecus, Reinhard Vogelsang: ''Göttinger Annalen. Von den Anfängen bis zum Jahr 1588.'' (=''Quellen zur Geschichte der Stadt Göttingen'' Band 1), Wallstein Verlag, 1994, ISBN 3892440883, S. 224.</ref> Те имат децата:<ref>[http://geneall.net/de/name/136574/wilhelm-iv-graf-von-henneberg-schleusingen/ Wilhelm IV, Graf von Henneberg-Schleusingen], geneall.net</ref>
* Волфганг I (* 1470; † 27 декември 1484)
* Хелена (* 1 септември 1473; † 1475)
* Вилхелм V (* 1474; † 29 септември 1474)
Line 22 ⟶ 23:
== Литература ==
* Max Spindler, Andreas Kraus: ''Geschichte Frankens bis zum Ausgang des 18. Jahrhunderts.'' (=''Handbuch der bayerischen Geschichte.'' Band 3: ''Franken, Schwaben, Oberpfalz bis zum Ausgang des 18. Jahrhunderts.'') Beck, München 1997, ISBN 3-406-39451-5, S. 686.
* Johannes Mötsch: ''Die Wallfahrt St. Wolfgang in Hermannsfeld.'' In: Enno Bünz, Stefan Tebruck, Helmut G. Walther:'' Religiöse Bewegungen im Mittelalter. Festschrift für Matthias Werner zum 65. Geburtstag.'' Böhlau, Köln/Wien 2007, ISBN 3-412-20060-3, S.
* Ulrich Heß: [http://www.deutsche-biographie.de/pnd119228041.html ''Henneberg, Grafen von'']. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 536 – 538
* D. Schwennicke: Europäische Stammtafeln, Neue Folge, Band XVI., Tafel 147, Verlag: Vittorio Klostermann, Frankfurt a. M. 1995, ISBN 3-465-02741-8
| |||
