Александър Бръзицов: Разлика между версии

редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
No edit summary
{{Музикален изпълнител
 
| име = Александър Бръзицов
{{Личност
| имефон = Александър Бръзицов = не_изпълнител
| портреткартинка = А. Бръзицов20131129 115848.jpg
| категория = композитор
| картинка_текст = Бръзицов в [[БНР]], 2013 г.
| портрет = А. Бръзицов20131129 115848.jpg
| рождено_име =
| портрет-описание = в [[БНР]], 2013 г.
| псевдоним =
| описание = български композитор
| роден-мястороден_в = [[София]], [[Царство България]]
| починал-мястопочинал_в = [[София]], [[България]]
| починал-дата = [[30 март]] [[2016]] г. (на 73 г.)
| стил =
| починал-място = [[София]], [[България]]
| инструмент =
| глас =
| период_на_активност =
| лейбъл =
| свързани_изпълнители =
| влияния =
| сайт =
}}
 
'''Александър Христов Бръзицов''' е български [[композитор]].
 
== Биография ==
Роден е в София в 1943 година. Син е на [[Христо Бръзицов]] и внук на [[Димитър Бръзицов]]. Майка му, Катя Спиридонова, е една от големите български оперни певици и една от примите на националната опера. На 5-годишна възраст започва да учи пиано. На 15 години Бръзицов е приет в оркестъра към Софийския университет "Св„Св. Климент Охридски"Охридски“ с ръководител Димитър Ганев, а през 1961 г. е избран за ръководител на оркестъра. След това сформира собствен оркестър - – квартет, в който свири в бирхалето на хотел "Рила"„Рила“, смятано тогава за неофициалния джаз клуб на София.
 
Интересите му винаги са били свързани със симфонична, оперна и джаз музика, въпреки че завършва [[Художествена академия|Художествената академия]] със специалност [[приложна графика]]. После започва да учи като частен ученик при [[Емил Георгиев (композитор)|Емил Георгиев]]. Началото на творческата му дейност е през 1963 г., когато заедно с Кирил Цибулка подготвя музиката на филма "Човекът„Човекът в сянка"сянка“ по сценарий на Павел Вежинов и режисьор Яким Якимов. Постепенно се утвърждава като автор на филмова музика. Следват безброй негови авторски композиции за над 100 анимационни, игрални и телевизионни филма.
 
От 1972 г. Александър Бръзицов започва да пише инструментални пиеси и поп песни. Работил е с почти всички поп изпълнители и групи, сред които Лили Иванова, Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Катя Филипова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Васил Петров и др. Първата му песен е "Бяла„Бяла радост"радост“, изпълнена от Маргарита Хранова. Написал е над 150 песни и оркестрови пиеси, музика към театрални постановки. Той е един от водещите аранжори в българската забавна музика през 1970-те и 80-те години на 20 век, написал е повече от 400 аранжимента. Печели редица награди в България и в чужбина, сред които втора награда на фестивала "[[Златният Орфей]]" за песента "Есенни„Есенни плажове"плажове“ (1976) в изпълнение на Йорданка Христова, втора награда на фестивала "Златният„Златният Орфей"Орфей“ за песента "Не„Не оставай сам"сам“ (1986) в изпълнение на групата "Домино"„Домино“, първа награда за песента"Студентски романс" в изпълнение на Боян Иванов на Младежкия конкурс за забавна песен (1977), втора награда за песента "Докога"„Докога“ в изпълнение на Нели Рангелова на фестивала в Сопот, Полша (1984) и "Сребърна„Сребърна лира"лира“ за същата песен в Братислава (1983). Печели наградата за най-добър аранжимент на полска песен за песента на Чиеслав Ниемен "Едно„Едно сърце"сърце“ от фестивала в Сопот, Полша (1977). Носител е на три втори награди от фестивала за забавна песен "Бургас„Бургас, морето и неговите трудови хора"хора“ (1978, 1979, 1980). Песента "По„По никое време"време“ в изпълнение на Ивелина Балчева печели Голямата награда на фестивала "Златният„Златният Орфей"Орфей“ през 1995 г. В началото на 90-те години на 20 в. композиторът създава операта "Кукленика"„Кукленика“ по сюжет на Ханс Кристиан Андерсен и стихове на Атила Береш, която е поставена в театъра на НАТФИЗ "Кръстьо„Кръстьо Сарафов"Сарафов“ от режисьора Здравко Митов.
 
От 1991 г. е музикален ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. От 19 февруари до 16 май 2001 г. е временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио ([[БНР]]). От 17 май 2001 г. е аранжор на Биг-бенда на БНР.
 
Има издадени две грамофонни плочи "Избрани„Избрани песни"песни“ (1984 г., 1987 г.), диск "Прошепнати„Прошепнати мечти"мечти“ (Златните хитове на Ал. Бръзицов, "Рива„Рива Саунд"Саунд“) и др.
 
Умира на 30 март 2016 г. в София.
 
== Източници ==
* Рупчев, Й. АБВ на попмузиката. "Музика"„Музика“. С. 1988.
 
== Външни препратки ==
* [http://www.ubc-bg.com/bg/composer/1 Съюз на Българските композитори]
* [http://news.bnt.bg/bg/a/pochina-kompozitort-aleksandr-brzitsov ​В памет на композитора Александър Бръзицов], [[БНТ]], 30 март 2016 г.
* [http://novinar.bg/news/otide-si-kompozitorat-aleksandar-brazitcov_NTMzMDs4Ng==.html Отиде си композиторът Александър Бръзицов], в. "Новинар"„Новинар“, 30 март 2016 г.
* [http://www.mediapool.bg/pochina-kompozitorat-aleksandar-brazitsov-news247377.html Почина композиторът Александър Бръзицов], Медиапул, 30 март 2016 г.