Вернер Хайзенберг: Разлика между версии

| име-оригинал = Werner Karl Heisenberg

| националност = {{Германия}}

| образование = [[Лудвиг Максимилиан университет|Мюнхенски университет]]

| учил-при = [[Арнолд Зомерфелд]]

| работил-в = [[Гьотингенски университет]] <br>[[Копенхагенски университет]] <br>[[Лайпцигски университет]] <br>[[Хумболтов университет на Берлин|Хумболтов университет]] <br>[[Лудвиг Максимилиан университет|Мюнхенски университет]]

| известен-с = [[Съотношение на неопределеност на Хайзенберг]],;</br>[[квантова механика]]

'''Вернер Карл Хайзенберг''' ({{lang-de|Werner Karl Heisenberg}}) е [[Германия|немски]] [[физик]], един от основоположниците на [[квантова механика|квантовата механика]], носител на [[Нобелова награда за физика]] за 1932 година.

Вернер ХайзенбергРоден е роденна през[[5 декември]] [[1901]] г. във [[Вюрцбург]], Германия, в семейството на професора по византийска история Август Хайзенберг. В младостта си Вернер Хайзенберг биле [[скаут]]. Следва физика в [[Лудвиг Максимилиан университет|Мюнхенски университет]] при [[Арнолд Зомерфелд]]. Завършва университета за минимално разрешеното време – три години, защитавайки [[дисертация]] на тема „Върху стабилността и турбулентността[[турбулентност]]та на течни потоци“. През [[1924]] г. става асистент на [[Макс Борн]] в [[Гьотинген]]. Работи в [[Копенхаген]] и с [[Нилс Бор]], с когото го свързва сърдечно приятелство. В следващите години, съвместно с [[Макс Борн]] и [[Паскуал Йордан]] (вж. [[:de:Pascual Jordan]]) създава основите на [[квантова механика|квантовата механика]]. През [[1927]] г., на 26 години, става [[професор]] в [[Лайпцигски университет|Университета в [[Лайпциг]].

За създаването на квантовата механика през [[1932]] Хайзенберг получава [[Нобелова награда за физика]]. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] обаче остава в [[Третия райх]], за разлика от много свои колеги, които емигрират. От [[1942]] до [[1945]] г. ръководи Института по физика (Общество на Кайзер Вилхелм) в [[Далем]] и преподава като професор в [[Хумболтов университет на Берлин|Хумболтовия университет]] в [[Берлин]], където участва в проект за създаване на германска [[атомна бомба]]. След войната съюзниците го интернират в [[Англия]] от [[1945]] до [[1946]], след което се завръща в Германия и става директор на Института по физика ([[Общество Макс Планк]]) в [[Мюнхен]].