Розовец: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ollo~bgwiki (беседа | приноси) |
Ollo~bgwiki (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 8:
}}
====== '''Розовец''' е [[село]] в Южна [[България]]. То се намира в [[община Брезово]], [[област Пловдив]]. ======
== География ==
Ред 29:
Според едната хипотеза се предполага, че селото е наречено на някой турски големец Рахман. Известен е дори турски султан с такова име. Според мнението на Павел Делирадев, застъпено в книгата му "Принос към историческата география на Тракия", наименованието идва от турската дума "рахман", което в български превод ще рече "много милостив". Пак според него възможно е наименованието да идва и от турската дума "рахманий", което в български превод означава "божествен".
През 60-те години на 20-ти век учителят-пенсионер Петко Дончев от с. [[Казанка]], който много години проучва миналото на своето родно село, изказва предположението, че името Рахманлий било произлизало от една местност в близост до тяхното село, която и сега се наричала Рамана или Рахмана. Там според една легенда имало старо село с такова име, което след опожаряването му от турците се било разселило. Част от неговите жители основали сегашното Казанка, а други се изкачили на билото на Средна гора, поели на запад, след това се спуснали по Светиниколския проход в южните склонове на планината, заселили се и нарекли селото си Рахманлия. Освен на легендата, Петко Дончев се основава и на сходството на говорните езици на двете села. Легендата обаче не изяснява също така въпроса дали тези пришълци са се заселили на пусто място и са основали ново село, или пък са се влели в съществуващо преди това селище.
По време на Първата световна война Манол Николов бил във войскова част, която си взаимодействувала с турска войскова част. Манол Николов знаел добре турски език и това направило впечатление на някакъв турски офицер. Този именно офицер се заинтересувал откъде българският войник знае неговия език. Манол обяснил, че турски той е научил, като е бил ратай по Добруджа, че си е чист българин, от чисто българското село Рахманлий, в което няма и никога не е имало турци.
Офицерът разтворил някаква военна карта и според обясненията на войника, дълго търсил по нея Рахманлий.
— Никакво Рахманлий няма на това място — пояснил той. — Има Абрашларе (Брезово), има Хамзаларе (Зелениково), има Аджар (Свежен), но Рахманлий няма. На същото това място, където казваш, че се намира вашето село, на нашата карта е отбелязано Коджарахманкьой. Така са го наричали и така са го отбелязали нашите хора.
Това е разказал навремето на нашенци Манол Николов.
Неотдавна розовчанинът Христо Джамбов, старши научен сътрудник и бивш директор на Археологическия музей в Пловдив, откри стара турска карта, печатана вероятно във Виена в 1881 г., на която селото е отбелязано с латиница като Rahmanli, а в скоби под него — Kodza Aldurahman. Това ознчава, че засега най-старото име иа Розовец е Голямо Абдурахманово, откъдето произхожда може би и името Рахманлий.
Интересно е, че никой от Розовец, като изключим Манол Николов, не е дори чувал за такова наименование иа селото. Вероятно така са го наричали само турците
Днешното име на селото — Розовец, датира от 1934 година. По онова време, след Деветнайсетомайския преврат през същата година, новите властници масово са подменяли наименованията на стотици села в нашата страна. Промяната на името е извършена с министерска заповед, обнародвана в „Държавен вестник“ .
Line 46 ⟶ 58:
Около новото наименование навремето (през 1934 година) в селото са се водили много спорове, разгоряла се е оживена дискусия. Най-активни в нея са били естествено. учителите. Всички са били единодушни, че новото име на селото ще трябва да бъде свързано непременно с розата. Защото за розовчани тя е била поминък, и съдба. Различията са се свеждали само до производното от роза наименование. Разказват старите хора, че съдебните процеси с александровци били дълги, тежки и скъпо струващи. Накрая, благодарение на адвоката Марко Тотев, същия оня Марко Тотев, името на когото е станало синоним па човек без сполуки в живота, делото приключило с благоприятен за Розовец завършек. За благодарност нашенци нарекли една от улиците на селото (улицата от пазара до черквата) на името на въпросния адвокат. Това е била първата наименована улица в селото. Излиза, че и на Марко Тотев са се случвали житейски сполуки.
== Праисторическо минало ==
За живот в землището на Розовец може определено да се говори още от праисторическата епоха. Макар тук и да не е откривана селищна могила оттогава, трябва да се спомене за такива могили в непосредствена близост до селото. Става дума за селищна могила в землището па съседното село Зелениково, което се намира на 7 километра южно от Розовец. На нейната повърхност са намерени следи от енеолита (меднока- менната епоха). Става дума също така за селищна могила край село Златосел, също на такова разстояние в югозападиа посока от Розовец. Тази могила, е висока четири и половина метра и е с диаметър около 100 метра. И тя е отново с енеолитен най-горен културен пласт.
Тези две селищни могили спокойно могат да се отнесат поне към късния неолит (новокаменната епоха). Оттогава трябва да са и малкото, но все пак твърде показателни находки, свидетелствуващи за съществуването на живот от праисторическата епоха в землището на Розовец, което, трябва да се предполага, е било в пряка връзка с двете неолитни съседни селища.
Находките, за които става дума, са преди всичко оръдия на труда.
== Топонимия ==
Топонимията в Розовец и в землището му е извънредно разнообразна и богата. Стотици местности, върхове, баири, рекички и долове имат своите наименования. И трябва веднага да отбележим, че това са ако не изключително, то предимно български наименования — едно доказателство, че селото си е било от памтивека чисто българско село. Всички тези наименования, кои от кои по-интересни, някои направо причудливи, родени през вековете, съхранени за поколенията, са едно голямо богатство, един чудесен извор за историята на селото, за бита и душевността на неговите жители. Едновременно с това обаче в някои случаи тези наименования са и един истински лабиринт, една словесна загадка, в която съвременникът понякога трудно може да се оправи.
Ако потърсим произхода на наименованията в Розовец и в неговото землище, можем да назовем най-малко пет фактора, които го определят.
Първо. Част от махалите и местностите в землището на селото водят наименованията си от някои характерни релефни, природни и други особености. Такова е например наименованието на махалата Чуката. Тази махала е кацнала наистина на най-високата част па селото и представлява истинска чука. Такива са наименованията на местностите Тънкия рът, Карадере, Тъмното пладншце (розовчани казват Тъвното плад- нище), Заръта (от зад ръта). Елов дол, Прявалата (от превала), Витата пътека, Дългата поляна (розовчани казват Длъгата поляна), Равната нива, Стръмна (розовчани казват Стръвна), Кръстопътя, Чардака, Шипковец, Егреците и много други.
Второ. Част от наименованията са свързани с езически и християнски празници и обичаи. Такива са например наименованията Гергьовдена, Света Троица, Световрач, Голата черква, Голямата черква, Малката черква, Светоколас, Света Неделя. С интересни вярвания са свързани наименованията Детешки камък и Трескавия кладенец. На Детешки камък в отколешни времена суеверните бабички са погребвали или направо са захвърляли мъртвородените или починали преди кръщене бебета, защото било грях да се погребват не- кръстени деца в селското гробище. Трескавият кладенец е известен с вярването, че който пие вода от него н закачи по храстите около кладенеца парцалче или дори конец от дрехата си, оздравяването му е в кърпа вързано.
Трето. Част от наименованията на местности са свързани с легенди и предания. Такива са например наименованията Запряната вода, Змейовец, Самодивец, Русарето, Калин гроб, Гинин дъб, Отварков крачол, Баба Кнцарка, Стоилов вир и много други. Такова наименование е също така Дунавото. Преданието разказва, че на това място нашенци са се събирали и оттука са тръгвали с катъри и магарета, за да прекосят Средна гора и Стара планина, да кръстосат цяла Мизия и да опрат чак до Дунава, за да намерят и закупят по някоя и друга крина жито или царевица, че зърното в селото никога не е достигало, а гладно не се стои.
Четвърто· Една част от наименованията произхождат от археологически паметници и находки. Такива са например наименованията Градището, Калето, Сливово градище, Кулата, Кутела, Могилките, Копана могила, Гюрова могила и редица други.
Пето. Най-много махали и местности носят наименованията си от собствени и фамилни имена на хора, свързани с тях — местоживеене, владеене на имот, някакво събитие, случка и т. н. Такива наименования са например Чипилската махала, Шутьовската махала, Банговската махала, Вандовската махала или Бечово- то, Неновец, Маврова кория, Песьоското, Порязоското, Джамбовец, Чипилова нива, Дринговата нива, Вандовската сая, Шугов бук, Берова ливада, Койчова ливада, Белчовските ливади, Витков дол, Попова турла и безброй още наименования.
== Културни и природни забележителности ==
| |||