Начертание (документ): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт |
махам твърдения без източник; факт |
||
Ред 1:
{{към пояснение|начертание|Начертание}}
'''Начертание''' ({{lang-sr|Начертаније}}) е {{факт|таен документ по въпроса „каква следва да е [[външна политика|външната политика]] на [[Княжество Сърбия]]“. Негов [[автор]] е [[Илия Гарашанин ]]. Написан е в [[1844]] година. Издържан е в духа на [[сърбошовинизъм|сърбошовинизма]], [[иредентизъм|иредентизма]] и балканския [[панславизъм|панславизъм]]; по същество слага началото на [[пансърбизъм|пансърбизма]]. След изготвянето на документа, незабавно се пристъпва към осъществяването му на практика, т.е. на всички [[Сърбия|сръбски]] [[правителство|правителства]] и [[Държавен глава|държавни глави]] той е бил известен, и в своите си цели и външнополитически действия, те са се ръководили от него.|2016|3|31}}
За да бъде изградена независима сръбска [[Югославия|южнославянска]] [[държава]], според Гарашанин, трябва системно да се води революционна пропаганда сред [[южни славяни|южните славяни]] под [[Османска империя|турско]] и [[Австрийска империя|австрийско]] иго, и да се ''рат''ува /от [[сръбски|ср.]] ''рат'' - [[война]]/ [[Сърбия]] да получи икономическа [[независимост]] и излаз на [[море]]. В '''Начертание'''то Гарашанин признава, че измежду всички [[южни славяни]], най-многобройни са [[българи]]те, към които сръбската страна трябва да има ''специална'' [[асимилация|асимилационна]] [[политика]]. Тази политика трябва да включва преди всичко печатане на български книги в [[Княжество Сърбия|Сръбското княжество]], но със [[сръбска азбука]] и на основата на т.нар. [[Вукова реформа]], както и да се наблегне и засили [[обучение]]то на българи за [[свещеник|свещеници]] в сръбски духовни учебни заведения.▼
▲{{факт|За да бъде изградена независима сръбска [[Югославия|южнославянска]] [[държава]], според Гарашанин, трябва системно да се води революционна пропаганда сред [[южни славяни|южните славяни]] под [[Османска империя|турско]] и [[Австрийска империя|австрийско]] иго, и да се ''рат''ува /от [[сръбски|ср.]] ''рат'' - [[война]]/ [[Сърбия]] да получи икономическа [[независимост]] и излаз на [[море]]. В '''Начертание'''то Гарашанин признава, че измежду всички [[южни славяни]], най-многобройни са [[българи]]те, към които сръбската страна трябва да има ''специална'' [[асимилация|асимилационна]] [[политика]]. Тази политика трябва да включва преди всичко печатане на български книги в [[Княжество Сърбия|Сръбското княжество]], но със [[сръбска азбука]] и на основата на т.нар. [[Вукова реформа]], както и да се наблегне и засили [[обучение]]то на българи за [[свещеник|свещеници]] в сръбски духовни учебни заведения.|2016|3|31}}
▲{{факт|'''Начертание'''то става основа за развитието на сръбската външна политика. Въпреки това трудът дълго време остава пазен в тайна, за да не предизвика отрицателна реакция най-вече у съседната [[Австро-Унгария]].|2016|3|15}} То е наужким разкрито от [[Австро-Унгария|австро-унгарска]]та [[дипломация]] и за първи път е обнародвано в [[1906]] г. след т.нар. [[майски преврат]], въпреки че '''Начертание'''то е изцяло обслужвало имперските [[външна политика|външнополитически]] въжделения на [[Виена]] в [[преторианска префектура Илирик]] от самото си създаване. <ref>{{cite book |last= Манчев |first= Кръстьо |authorlink= Кръстьо Манчев |title= История на балканските народи |year= 2006 |publisher= Парадигма, ISBN 954-326-033-8, ISBN 978-954-326-033-1}}</ref>, {{факт|като [[правителство]]то във Виена си дава за пред останалите [[велики сили]] вид, че реагира крайно отрицателно на него. Тъй като голяма част от управляваните тогава от Австро-Унгария земи на днешна Босна и Херцеговина са били населени със славяни, които биха били много по-лесно асимилирани и присъединени към Сърбия, австро-унгарските власти са искали вместо това да насочат сръбската експанзия на изток и на юг - към земите, населени предимно с българи.|2016|3|15}}
== Източници ==
| |||