Скулптура: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dexbot (беседа | приноси)
м Removing Link FA template (handled by wikidata)
Ред 152:
В началото на 20 век Пабло Пикасо революционизирал изкуството на скулптурата, когато започнал да създава своите скулптурни конструкции, изработени чрез комбиниране на несъответстващи си обекти и материали. Той достигнал нови висини в изкуството на скулптурата със своето иновативно конструиране в три измерения с коренно различни материали. Един колаж станал радикално развитие в двуизмерното изкуство, а конструкцията – в триизмерната скулптура. Измислянето на сюрреализма довело до това „механичната скулптура” и „колажа” да бъдат описани като „скулптура”. В по-късните си творчески години Пабло Пикасо станал плодовит керамик и грънчар, революционизирайки начина, по който се възприема керамичното изкуство. Джордж Е. Ор и повече съвременни скулптори като Питър Вулкос, Кенет Прайс, Робърт Арнесън, Джордж Сегал и др. ефективно използвали керамиката като важно интегрално средство за работата си.
По подобен начин, творбите на Константин Бранкузи в началото на 20 век дали път на по-късната абстрактна скулптура. Бунтувайки се срещу натурализма на Роден и съвременниците му от късния 19 век, Бранкузи стилизирал обектите до тяхната есенция, както е показано в неговата серия от 1924 г. „Птица в пространството”. Тези елегантно рафинирани форми станали синоними на скулптурата от 20 век. През 1927 г. Бранкузи спечелил съдебно дело срещу митническите власти на САЩ, които възприели скулптурата му като „суров метал”.
Влиянието на Бранкузи с неговите изразни средства – минимализъм и абстракция, се вижда през 30-те и 40-те години на 20 век, а пример за него са творци като Гастон Лачез, Сър Якоб Епщайн, Хенри Муур, [[Алберто Джакомети]], Хуан Миро, Хулио Гонзалес, Пабло Серрано, Жан Липшиц, а по-късно през столетието – и Карл Андре и Джон Сафер, които добавили движение и монументализъм към темата за изчистеност на линията.
От средата на 20 век модернистичните тенденции в абстрактната и фигуративната скулптура доминирали общественото въображение, а популярността на модернистичната скулптура съпътствала традиционния подход. Пикасо бил нает да направи макет за огромна 15-метрова скулптура, която да бъде построена в Чикаго. Днес тя е позната като „Чикагският Пикасо”. Той започнал проекта с голям ентусиазъм, проектирайки скулптура, която е двусмислена и някакси противоречива. Какво представлява тази фигура не е известно, може да е птица, кон, жена или напълно абстрактна форма. Скулптурата, една от най-видните забележителности в търговската част на Чикаго, била открита през 1967 г. Пикасо отказал да му се платят 100 000 долара за нея, а ги дарил на хората от града.
В края на 50-те години и 60-те години абстрактните скулптори почнали да експериментират с широк обхват от нови материали и различни подходи, за да създават творбите си. Сюрреалистично въображение, антропоморфна абстракция, нови материали и комбинация от нови енергийни източници и различни повърхности и обекти станали характерни за много по-модернистичната скулптура. Колаборативните проекти с дизайнерите на лендскейп, архитектите, и архитектите на лендскейп разширили екстериорните експозиции и контекстуалната интеграция.