Кюрасао: Разлика между версии

{{Държава

| пълно-име = Кюрасао<br/>Curaçao

| Герб-картинка-разширение = svg

| карта = Curacao Location.png

| управление = Конституционна монархия

| държавен-глава = [[Крал]]

| настоящ-държавен-глава = [[Вилем-Александър Нидерландски|Вилем-Александър]]

| климат = Субекваториален

| площ = 444

| валута-код = ANG

| TLD = .an

[[Файл:Wilhemstad from the coast.JPG|мини|300п|ляво|Изглед на един от многобройните почивни комплекси на самият бряг на Карибско море. В далечината се вижда мостът "Кралица„Кралица Юлиана"Юлиана“. ]]

[[Файл:Willemstad brug.JPG|мини|300п|Мост "Кралица„Кралица Юлиана"Юлиана“, Вилемстад]]

'''Кюрасао''' ({{lang-nl|Curaçao}}; на [[папяменто]]: Корсоу ''/Kòrsou/'') е автономна [[остров|островна]]на държава, бивша колония на Кралство [[Нидерландия]]. Разположен в южната част на [[Карибско море]], близо до крайбрежието на [[Венецуела]].

Островът е най-населен и най-голям по площ от всички нидерландски владения в [[Карибско море]] и е автономна част на [[Кралство Нидерландия]]. Географски погледнато, островът е част от Южна Америка, но е също считан като част от [[Карибските острови]]. Най-големият град на острова [[Вилемстад]] е административен център и седалище на губернатора, представляващ монарха ([[Вилем-Александър Нидерландски|Вилем-Александър]]). Вилемстад се състои от два района: Пунда, което в превод от местният език означава "място"„място“, а другият се нарича Отробанда, означаващо "другата„другата страна"страна“. Двата бряга на Пунда и Отробанда са свързани с потонният мост "Кралица„Кралица Ема"Ема“. Запазените стари квартали се намират и в двете части на града.

Островът е овладян от Нидерландия през [[1634]] г. [[Нидерландска западноиндийска компания|Нидерландската западноиндийска компания]] основава селището Вилемстад на бреговете на малък залив, наречен [[Шотегат]] (Schottegat). Първоначално островът е пренебрегван от колониалистите поради липсата на основното нещо, което те са търсили в района - – [[злато]]. По-късно обаче нещата се променят след оценяването на удобното естетвено пристанище на Вилемстад като най-добро място за [[търговия]] в района. Мястото се превръща в основна търговска точка и важна точка в плаването на доста кораби. Постепенно Кюрасао се превръща във водещо място в търговията, особено в най-процъфтяващата част от нея по това време - – търговията на [[роби]] от [[Африка]]. През [[1662]] година Нидерландската западноиндийска компания официално обявава острова за център на търговията с роби. Нидерландски търговци доставят чернокожи роби от Африка според сключено с Испания търговско споразумение, наречено „Асиенто“. По силата на това споразумение робите са изпращани с кораби до [[Южна Америка]] и [[Кариби]]те. Мнозина се озовават на пазара в Кюрасао.

Островът е бил за кратко овладяван от французи и [англичани, което довежда до разнообразие в езиците, говорени там. През [[1863]] г. нидерландците отменят робството.

[[Архитектура]]та на острова е типична за колониалния период, сериозно повлияна от нидерландския и испанския стил. Част от сградите около и във Вилемстад са обявени от [[ЮНЕСКО]] за [[световно културно наследство]]. Възстановени са типични къщи на земевладелци и жилища на роби, които днес се посещават като туристическа забележителност. Отмяната на робството води след себе си тежка икономическа ситуация за острова - – голяма част от хората емигрират на други острови, значителна част се насочва в [[Куба]], където е съсредоточено производството на [[захарна тръстика]] в огромни плантации.

Откриването на [[нефт]] в залива на [[Маракаибо]] през [[1924]] г. е последвано от значителен подем в икономиката на острова. Нидерландското правителство взема решение за построяване на рафиниращи мощности на мястото, където преди години са били карани хилядите роби от Асиенте. Тази инвестиция осигурява работа за значителна част от местното население, като дори започва [[имиграция]] на работници от околните острови. Кюрасао се оказва идеалното място за подобен вид дейност - – далеч от гъстонаселени градски райони и същевременно близо до нефтените залежи на Маракаибо. Удобният залив на Вилемстад отново изиграва важна роля за развитието на острова, тъй като той е удобен за акостирането на огромните петролни танкери. Нефтената компания донася благоденствието отново на острова. Във Вилемстад започва кипеж на усилено строителство и скоро градът се сдобива с високо функционална [[инфраструктура]]. Формиралото се различие между отделните социални групи на острова прераства във вражда. Конфликтът кулминира в протестните акции от [[30 май]] [[1969]] г. В резултат от създалото се движение за социална справедливост, местното афро-карибско население получава повече влияние върху политическите процеси.

Същевременно все повече започва да се развива туристическата дейност. Води се политика за ниски търговски данъци и такси, което усилва инвестиционния поток към острова.

[[Файл:Punda_otrabanda.jpg|мини|център|800п|Изглед към двете части на Вилемстад, Пунда и Отробанда, които са разделени от залива "Света„Света Ана"Ана“. В близък план е Отробанда, а в ляво е Пунда.]]