Розовец: Разлика между версии

Известно е, че Иванчо Д. Клатна е бил търговец иа розово масло. По всяка вероятност Тодорчо Манев също се е занимавал с такава търговия. И двамата са били заинтересовани да поддържат добри отношения с розовчани. Очевидно училищното настоятелство е използувало това именно обстоятелство, за да склопи двамата търговци да подарят въпросната сума на училището в село.

 

С историята на читалището в Розовец се е занимавал години наред учителят Георги Цветковски, дългогодишен негов председател. Нему принадлежи и за-слугата за водената читалищна летописна книга, в която са записани събраните факти от миналото.

 

Предполага се, че всички тези хора са донесли със себе си не само свободолюбив и ученолюбив дух, но и редица книги. Знае се например със сигурност, че Христо Ганев е получавал вестник „Зорница“. Именно тези хора, ведно с двамата будни учители Малин Попов и Тота Николова сплотяват оцелелите в селото привърженици на революцията. Те съживяват и дейността на читалището.

 

За свободолюбивия дух на розовчани, за тяхното непокорство пред чуждите нашественици, за готовността па най-будиите синове на селото да се обрекат на борбата за национално освобождение свидетелствуват цяла редица факти и преди всичко организираният от .апостола па свободата Васил Левски революционен комитет в селото в началото па 1869 година.

 

- Πο-сетне ми стана ясно — споделял дядо Стою Апастбла с Вълко Кацаров, — че просякът, който беше дошъл на гости у нашия свещеник, е бил самият Васил Левски. А когато го хванаха и го обесиха, поп Никола легна болен.

 

На изток от Розовец, на стотина метра от крайните къщи на селото, през Старата река, до китиа борова горичка се издига скромен паметник на Добри войвода и на загиналите му четници. Той е изграден от потомците на Добреви четници и преди всичко от дядо Георги Молнов, син на загиналия четник Иван Молнов. Според статията на Иван Пощов „Хайдутството в Пловдивски окръг през XIX в.“30, това е първият паметник на хайдутството не само в окръга, но и в цялата страна.

 

В с. Асъкърово (сегашното село Опълченец, от бившата Чирпанска околия, сега Старозагорски окръг), което се намира иа около 30 километра южно от Ро-зовец, живеел и свнрепствувал турският бей Асан Кору, наричан още Коруто. Много ратаи превивали гръб в чифлиците му, повечето от тях били розовчани. Българите не виждали бял ден от аигариите и золу- мите на този изедник и кръвопиец. Това бил поводът рахманлийци да потърсят сметка па грабителя. Но очевидно не само това била причината да се организира обирът на асъкъровския бей. За революционното дело били нужни пари, а беят се бил достатъчно награбил с народна пот и кръв. И работата била възложена на Добри войвода.

 

 

Добри изпълнява смъртната присъда па чорбаджи Деню. Присъдата е произнесена от розовецкия революционен комитет, а Добри е само изпълнител на тази присъда. С други думи, той действува от името и по поръчение на този революционен комитет.

Че Събка е пристанала на хайдутина Стоян, че им се ражда син, когото кръщават Авел, че по-сетне Авел има син, когото кръщава на баща си Стоян — всичко това е истина. Легенда е само разказът на розовчани, че това е послужило като повод на Ботев да напише свосто чудесно стихотворение „Пристанала“. Пък, кой знае? ... Нали много пъти в легендите все се съдържа и по зрънце истина? ...

 

След разгрома на четата на Добри войвода и след гибелта на Васил Левски дейността на розовецкия ре­волюционен комитет до голяма степен замира. Хората са уплашени и стъписани. Наследниците на чорбаджи Деню отново си разпасват поясите. Но уплахата и стъ­писването са временни. Полека-лека розовецките родолюбци се съвземат от вцепенението и набират сили за нови битки.

 

Военните упражнения продължават с още по-голямо желание и усърдие, защото всеки вече е вкусил от упойващия дъх на жадуваната свобода, от сладкото опиянение на първата победа в боя. Селото е истински: военен бивак. За въстаниците се готви общо в казани, па Беровия харман.

 

Сбирщина башибозуци и редовна турска войска на­стъпват към разбунтувалото се село. Въстаниците прие­мат сражението, макар и при неравни сили, бият се- храбро, успяват да повалят много нападатели. Но тур­ските сили ги превъзхождат неколкократно. Ранен е тежко и командирът Никола Инджето, който до ра­няването си е навсякъде пръв в боя и с личния си при­мер увлича останалите. Пада убит и въстаникът Маню Белчовски.