Метафизика: Разлика между версии

'''Метафизиката''' (от [[гръцки език{{lang-el|гръцки]]: ''μετά'' -}} – "след„след, отвъд"отвъд“ и ''φυσικά'' – - "физика„физика, природа, естествени неща"неща“) е дял от [[философия]]та, който се занимава с „първичните принципи“ и „съществуването“ <ref>{{икона|en}} Geisler, Norman L. "Baker„Baker Encyclopedia of Christian Apologetics"Apologetics“, Baker Books, 1999, стр. 446</ref>. Централен клон на метафизиката е [[онтология]]та, която изследва основните категории на съществуващото и как те се отнасят една към друга.

Терминът ''метафизика'' понякога се употребява като синоним на ''философия''. Това е заглавие на съчинения на [[Аристотел]], в които той разглежда това, което можем да познаем едва след конкретните природни неща, което е в основата им, следователно е и първото в себе си, поради което се нарича и "първата„първата философия"философия“; от [[късна античност|Късната античност]] и [[Средновековие]]то - – име на съответната философска [[Академична дисциплина|дисциплина]] изобщо. В този смисъл метафизиката е основната философска наука, в която трябва да търсим всички философски дисциплини. Тя е науката, която има за задача да изследва съществуващото като такова в качеството му на предмет, както и елементите и фундаменталните условия на всичко съществуващо изобщо, тя представлява големите области и закономерности на действителното и търси трайното и взаимовръзката в променливостта на явленията и проявите.

== Произход и същност на метафизиката ==

Въпреки че названието метафизика за пръв път се среща при [[Аристотел]], самият той посочва, че и по-ранни автори са разсъждавали над въпроси от метафизиката. Първият познат според Аристотел е [[ Талес|Талес Милетски]], чието учение поставяло в основата на всички неща една първопричина, наречена ''ἀρχή''.<ref>Транскрипцията на класическото старогръцко произношение е [arkʰɛː́], на койнето [arcʰˈeː], а на византийското [arçˈi]. Думата има значения на "начало„начало, произход"произход“. </ref>

В Българския тълковен речник от 1994 г. се дават следните дефиниции за думата метафизика: 1. ''книж.'' Философска наука за недостъпните за опита принципи на битието. 2. Противоположен на диалектиката метод, начин на мислене, който разглежда явленията като изолирани, независещи едно от друго, неизменни и неподвижни. 3. ''прен.'' Спекулативна философия. <ref>'''Български тълковен речник''', Димитър Георгиев Попов, Любомир Д. Андрейчин, "Наука„Наука и изкуство"изкуство“, София, 1994 г., с. 448</ref>

=== Класификацията на Аристотел= ==

Аристотеловата "Метафизика"„Метафизика“ била разделена на три части, които сега се считат за правилните дялове на традиционната западна метафизика.

== Методи в метафизиката ==

*'''Пестелив''' ("свидлив"„свидлив“, обяснения "с„с колкото може по-малко"малко“, на [[английски]]: ''parsimonious'') срещу '''адекватен''' (достатъчен, обяснения "с„с колкото е нужно"нужно“)

== Школи на метафизиката ==

В тази област приноси има [[Имануел Кант]], който от [[1770]] г. с т. нар. ''[[философия на критиката]]'' се обявява срещу догматизма на умозрителната метафизика. Според него обективно съществуват "неща„неща в себе си"си“, които действат върху сетивата и пораждат хаос на усещанията, поставяни в ред от априорни форми на сетивността (пространството и времето) и от дванадесет категории на разсъдъка. Кант е съборил тази концепция на метафизиката, но той отива по-далече - – тръгва да създаде нова метафизика. <ref>Ново време, издателство на БРП (комунисти), София, 1904 г., с. 241. ''Съборилъ метафизиката съ своя критицизъмъ, той не се задоволява съ тази грамадна заслуга къмъ човѣшката мисъль, а се залавя да строи нова метафизика.'' </ref>