Аарон (Библия): Разлика между версии

Отричайки съществуването или поне величието и важността на Яхве, фараонът предизвикал Мойсей и Аарон да покажат силата на този бог. В отговор(според Библията) множество беди, една след друга започнали да сполитат Египет, като за причинител на тези беди е сочен Йехова, който действал, предимно чрез Аарон. Аарон, според преданието, притежавал вълшебен жезъл, даден от преди това на Мойсей от Йехова. Това вероятно е бил някакъв белег за посвещаване, в жречеството на Йехова, на който били приписвани магически свойства. Имал формата на змия, бил увенчан с изображение на змия или змии или пък вътре в него стояла жива змия или изображение на змия - едно от свещените животни на Йехова. Другото му свещено животно е бикът, с образа на който също са свързани много от библейските артефакти(явно под влияние на култа към Ваал и Астарта по-късно свещено животно на Йехова става и лъвът). С този жезъл Аарон - според преданието - можел да причинява различни катаклизми, а също и да ги прекратява. Той бил съответно използван и Аарон успял да създаде, у фараона и у неговите доверени жреци, впечатление за всемогъщество на неговия бог и за особеното му благоразположение към евреите. Той го придумал най-сетне да допусне те временно да напуснат страната, под негово и на Мойсей предводителство. Но явно фараонът все още имал някакви колебания, относно това начинание, защото изглежда, дори до последния момент му се е противопоставял - все пак подготовката за похода започнала и вървяла твърде трескаво. Същевременно евреите били готови за бунт и метеж, които и избухнали, в хода на първоначалното разместване, преди отпътуването, когато то не било и решено съвсем окончателно. Вероятно поводът за въстанието им били, както последните колебания на египетския владетел, така и действията на някои от неговите служители и поданици, които се отнесли към евреите не като към поклонници, които ще се завърнат, а като към изменници, бегълци и прокуденици. Изобщо враждебността към тях тогава била силно нараснала, в следствиевследствие на бедствията, за които се твърдяло, според преданието, че са причинени специално за тяхна изгода и че те твърде слабо са пострадали от тях, за разлика от египтяните. Ксенофобията се засилвала явно и при мисълта за очертаващите се перспективи, а вероятно е съпътствала и изобщо отношенията, между евреите и коренното египетско население. Тази взаимна ненавист изглежда дала искрата на последвалите събития - изтребването на част от местните египтяни и разграбването на имуществата им, последвани от бързото изтегляне на еврейските пълчища.