Уикипедия

Дамян Български: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м вследствие се пише слято
Ред 59:
Точно това твърдение на патриарха разделя изследователите на два лагера, тъй като едните приемат, че той казва истината, а другите са на мнение, че подвежда папските пратеници. Първата група съответно твърдят, че Фотий се отказва от правата си над българския диоцез, но Йоан VIII на свой ред не ги получава. Така през 879 г. Архиепископията в Плиска става автокефална. Изразеното от тях предположение не е оправдано, тъй като Фотий не се ангажира с никакви обещания за бъдещето, а Василий I така и не взема отношения по болезнения за папата въпрос. Намерен е един дипломатичен път да се даде знак, че Византия не отстъпва от своите позиции. В подкрепа на предположението, че след Фотиевия събор България не се отделя от върховенството на Патриаршията, идват няколко аргумента:
 
1. След събора вторият (?) архиепископ на България [[Георги (архиепископ)|Георги]], който също като Йосиф (Стефан) е византиец по произход, не е отстранен от поста си и в следствиевследствие на уж извоюваната автокефалия княз Борис не предприема необходимите стъпки към неговата замяна с българин. Това се доказва от [[моливдовул]]ите на Георги, които първоначално представляват почти пълно копие на Фотиевите [[моливдовул|печати]], но по-късно променят своите стил и сюжетни и епиграфски характеристики, за да се доближат до онези, които принадлежат на новия патриарх [[Вселенска патриаршия|Стефан]] (886-893). За най-изявения български [[сфрагистика|сфрагист]] Иван Йорданов този факт несъмнено доказва подчиненото положение на Георги. Следователно Георги, който е споменат в едно писмо на Йоан VIII от 878 г., ръководи Архиепископията през 80-те и 90-те години на IX век, но може би и през последното деситилетие на този век.
 
2. Съборът не прекратява посланията на Йоан VIII до Плиска и Константинопол - той продължава да изразява надежди и да приканва княз Борис да се завърне в лоното на Римската църква. От тези писма не личи папата да схваща българската държава като свободен от всякаква опека църковен диоцез. Своето последно послание Йоан написва непосредствено преди смъртта си през 882 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Дамян_Български“.