Ливанска гражданска война: Разлика между версии

 

На 10 юли 1981 г. след кратък мир насилието отново избухва в Южен Ливан, причина за това е убийството на израелския посланик в Лондон. Израелски въздушни сили атакуват палестински цели в Ливан и в същия ден палестинци обстрелват северен Израел с ракети. В следствие на тези нападения Израел започва [[Мир за Галилея|операцията “Мир за Галилея”]] начело с министъра на отбраната [[Ариел Шарон]]. На 6 юни 1982 г. 2000 израелски танка, 10 хил. армия, 1000 самолета и 500 военни кораба, започват офанзива на север от границата на Израел към Бейрут. Цел на евреите е ООП да се изтеглят на 40 км. навътре в Ливан. След постигането на тази цел, те продължават към столицата, където са основните сили на палестинците. Градът е под тежка обсада и постоянни бомбардировки в продължение на 3 месеца. В края на август същата година е постигнато споразумение и ООП заминават за [[Тунис]]. Вакуума, който се получава вследствие на заминаването на ООП позволява на израелската армия да обгради бежанските лагери в Бейрут и да позволи на ливанските християнски милиции да избият много от намиращите се там палестинци. Израелските части не се намесват в избиването палестинските мюсюлмани от лагерите. Броят на убитите ливанци и палестинци след “Мир за Галилея” възлиза на 17825 души.

 

== Външни препратки ==