'''Ученето чрез преживяване (опит)''' представлява промяна в [[поведение]]то на едно лице в следствиевследствие на практическото прилагане на изводите, направени от анализа на неговия личен [[опит]]. При ученето чрез преживяване познанието се формира посредством трансформация на опита. Такъв вид обучение има тогава, когато даден индивид разсъждава върху [[знания]]та, прави критичен анализ, отсявайки полезното и важното, което трябва да запомни, и впоследствие прилага на следващото занятие това, което е научил. Ученето чрез опит се различава силно от традиционните теории за [[обучение]], при които има превес на познанието спрямо опита, и учебните теории за поведение, които отричат ролята на всякакъв субективен опит в процеса на обучение. Обучаемите сами правят открития и опити, вместо да слушат или четат за опита на останалите. Освен това, те размишляват над собствения си опит и по този начин развиват нови умения, нови теории или начини на [[мислене]].
Съществуват два основни вида учене чрез преживяване:
