Отваря главното меню

Промени

м
http://kaksepishe.com/blizkiya-iztok/
'''Втората битка при Аламейн''' е повратна точка в Северноафриканската кампания на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Битката продължава от [[23 октомври]] до [[5 ноември]] [[1942]] година. Тя е продължение на [[Първа битка при Аламейн|Първата битка при Аламейн]], която спира настъплението на силите на Оста. Генерал [[Бърнард Монтгомъри]] поема командването над британската 8-ма армия от [[Клод Окинлек]] през август 1942 година.
 
Победата в тази битка бележи обрат в Северноафриканската кампания. Победата на съюзниците при Аламейн премахва надеждите на Оста да окупират Египет, да контролират достъпа до [[Суецки канал|Суецкия канал]] и да получат достъп до петролните полета в Близкия Изтокизток. Загубата при Аламейн бележи края на експанзията на Оста в Африка.
 
== Предварителни действия ==
До юли 1942 година, след успеха при [[Битка при Газала|Битката при Газала]], [[танкова армия Африка]] съставена от германски и италиански пехотни и механизирани части под командването на генерал [[Ервин Ромел]] прониква дълбоко в [[Египет]]. По този начин тя заплашва жизненоважния за британските сили снабдителен път, преминаващ през [[Суецки канал|Суецкия канал]]. Генерал сър [[Клод Окинлек]] се оттегля с 8-ма армия на 50 мили от [[Александрия]], до участък, при който Катарската депресия е на 40 мили от Аламейн, разположен на брега. Това дава на защитниците безопасни флангове, тъй като депресията е непроходима за танкове, и относително къса фронтова линия. Там настъплението на Оста бива спряно при [[Първа битка при Аламейн|Първата битка при Аламейн]] в началото юли.
 
Контра офанзивата на 8-ма армия през юли е неуспешна, тъй като Ромел решава да се окопае и да позволи на изтощените си сили да се прегрупират. В края на юли 8-ма армия спира всички офанзивни действия, за да възстанови своите сили. В началото на август по време на визита в [[Кайро]] на британския министър председател [[Уинстън Чърчил]] и генерал сър [[Алън Брук]], британския главнокомандващ, за заместник на Окинлек като главнокомандващ на 8-ма армия е избран генерал-лейтенант [[Бърнард Монтгомъри]] ([[Уилям Гот]], е първоначалния избор, но той умира след като самолета, с който пътува е свален от германски изтребител), а като главнокомандващ на войските в [[Близкия Изтокизток]] е назначен генерал сър [[Харолд Алекзандър]].
 
Изправен през прекалено дълги линии за доставки и недостатъчни подкрепления, без да предполага за огромните съюзнически подкрепления, които предстои да пристигнат, Ромел решава да атакува Съюзниците преди да успеят да се подготвят. На [[30 август]] 1942 година авангардът на атаката воден от две бронетанкови дивизии от [[Немски Африкански корпус|Африканския корпус]] при [[Битка при Алам Халфа|Алам Халфа]] не успява да пробие защитата. В очакване на ответна атака от 8-ма армия на [[Бърнард Монтгомъри]], танкова армия Африка се окопава.
С провала на офанзивата при [[Битка при Алам Халфа|Алам Халфа]] силите на Оста са сериозно изчерпани. Германската и италианската армии са прекалено разпръснати и изтощени, и разчитат на пленените от Съюзниците продоволствия и снаряжение. През август Ромел все още има преимущество в хора и материали. Това бързо се обръща след като получава малобройни подкрепления, за разлика от британските части, които получават войници и екипировка от [[Англия]], [[Индия]], [[Австралия]] и известно количество танкове и камиони от [[Съединени американски щати|САЩ]]. Ромел продължава да моли за подкрепления, но основната цел на германската военна машина е насочена към Източния фронт и много малко доставки стигат до Северна Африка.
 
Ромел знае отлично, че британските сили скоро ще са достатъчни за започване на офанзива срещу неговата армия. Единствената му надежда е германските сили при [[Битка при Сталинград|Сталинград]] бързо да победят съветските и да се предвижат южно през Кавказ и като по този начин заплашат Персия ([[Иран]]) и Близкия Изтокизток. Това би предизвикало прехвърлянето на британски части от египтския фронт към Персия, което би отложило офанзивата срещу него. Използвайки тази пауза Ромел може да изиска подпрепления за осъществяване на евентуално свързване между неговия [[Немски Африкански корпус|Африкански корпус]] и германските армии, които се бият в Южна Русия, позволявайки окончателна победа над съюзническите армии в [[Северна Африка]] и [[Близък изток|Близкия изток]].
 
През това време частите под негово командване се окопават и очакват възможната атака от страна на Съюзниците или поражението на съветската армия при Сталинград. Те поставят около половин милион мини, основно противотанкови, а района получава името ''Дяволската градина'' (много от тях са британски, пленени при Тобрук). Противопехотни мини (като мина тип S) са поставени между противотанковите.
43 088

редакции