Калиграфия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м http://kaksepishe.com/blizkiya-iztok/
Ред 62:
След XII в. куфийският стил се запазва като „литургичен”, използван предимно за свещени текстове, докато курсивните стилове (например ''сулус''<ref name = sulus> {{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.academia.edu/6061866/Islam_and_Iconography_Religious_Symbolism_and_Artistic_Value_of_the_Thuluth_Calligraphy_Script_in_Bulgarian_ | заглавие=Атанас Шиников „Ислям и иконография: религиозна знаковост и декоративна ценност на калиграфския шрифт сулус“ | достъп_дата = 27 май 2014}} </ref>) се използват широко в области, които не са тясно свързани с религията.
 
Краят на Абасидския халифат бележи поврат в развитието на калиграфското изкуство. В Иран и Средния изток се появява нов шрифт – ''насталик'', който и до наши дни определя калиграфската естетика в този регион. В Близкия Изтокизток във важен център се превръща Египет, където продължава еволюцията на монументалните курсивни шрифтове като сулус и ''мухаккак''. Тогава се оформя и групата от шест „канонични” шрифта – ''сулус'', ''мухаккак'', ''насх'', ''тауки'', ''райхани'' и ''рика''. В Западна Африка се запазва използваният в първите столетия от историята на исляма магребски шрифт.<ref name = sulus/>
 
[[File:Ferman Mahmud I.jpg|thumb|left|[[Ферман]] на [[Махмуд I]]]]