Разлика между версии на „Медицина“

м
http://kaksepishe.com/blizkiya-iztok/
м (http://kaksepishe.com/blizkiya-iztok/)
}}</ref> [[Абу Бакр Мухаммад ибн Зекария ал-Рази|Разис]]<ref name=Tschanz>David W. Tschanz, PhD (2003), "Arab(?) Roots of European Medicine", ''Heart Views'' '''4''' (2).</ref> е един от първите, които оспорват хуморалната теория на Хипократ, която въпреки това продължава да се налага още дълго време, както на Запад, така и в ислямския свят.<ref>On the dominance of the Greek humoral theory, which was the basis for the practice of bloodletting, in medieval Islamic medicine see Peter E. Pormann and E. Savage Smith,''Medieval Islamic medicine,'' Georgetown University, Washington DC, 2007 p. 10, 43-45.</ref> Ислямските болнични заведения, наречени [[Бимаристан]] са ранни примери за начало на обществена болнична помощ.<ref>{{Cite journal|last=Micheau|first=Françoise|contribution=The Scientific Institutions in the Medieval Near East|pages=991–2|ref=harv|postscript=<!--None-->}}, in {{Harv|Morelon|Rashed|1996|pp=985–1007}}</ref><ref name=Barrett>Peter Barrett (2004), ''Science and Theology Since Copernicus: The Search for Understanding'', p. 18, Continuum International Publishing Group, ISBN 056708969X.</ref>
 
Въпреки развитието на медицината през [[14 век|14]] и [[15 век]] [[Черната смърт]] обезлюдява в значителна степен Близкия Изтокизток и Европа. Интересен е фактът, че Западна Европа се справя по-ефективно с [[пандемия|пандемиите]] от ислямския свят.<ref>Michael Dols has shown that the Black Death was much more commonly believed by European authorities than by Middle Eastern authorities to be contagious; as a result, flight was more commonly counseled, and in urban Italy quarantines were organized on a much wider level than in urban Egypt or Syria (''The Black Death in the Middle East'' Princeton, 1977, p. 119; 285-290.</ref> След застоя на медицината в Европа през Средновековието тук отново тя намира своето развитие. Сред първите важни фигури възродили медицината и [[анатомия]]та са [[Габриеле Фалопио]] и [[Уилям Харви]].
 
Повратна точка в медицината е постепенното отхвърляне, на това което е било известно като подход на "традиционните авторитети". Остарелият подход се основава на идеята, че ако някой изтъкнат човек е изказал някаква идея в миналото, то това е истината и всичко което е наблюдавано като несъответствие на тази идея се е счита за аномалия и изключение. Тази революция в мисленето се наблюдава и в други клонове на науката, като например отричането на теориите на [[Клавдий Птолемей |Птолемей]] от [[Николай Коперник|Коперник]]. Лекари като [[Андреас Везалий]] започват да доказват или опровергават някои от съществуващите теории.
43 088

редакции