Първи кръстоносен поход: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dexbot (беседа | приноси)
м Removing Link GA template (handled by wikidata)
м http://kaksepishe.com/blizkiya-iztok/
Ред 84:
Средата на лятото е и кръстоносците разполагат с много малко храна и вода. Мнозина умират, както и много коне, без които рицарят не е много повече от обикновен пехотинец. Както по-рано в Европа, така и тук, кръстоносците често ограбват и опожаряват християнски селища. Отделните водачи продължават да си оспорват ръководството, макар че никой не е достатъчно силен, за да надделее. Все пак Раймонд и [[Папски легат|Адемар]] като цяло са признати за водачи.
 
След като преминават през [[Киликийски врати|Киликийските врати]], Балдуин Булонски поема самостоятелно през [[Армения]] към река [[Ефрат]]. През февруари [[1098]] година той пристига в [[Едеса]], където местният арменски владетел [[Торос Едески]] решава да подсили гарнизона си срещу турците. Балдуин настоява да бъде осиновен и няколко дни след като това става, Торос и жена му са убити от подстрекавана от Балдуин тълпа. Балдуин се обявява за [[граф на Едеса]], първата [[Държави на кръстоносците|държава на кръстоносците]] в Близкия Изтокизток.
 
====Обсада на Антиохия====
Ред 120:
Междувременно създаването на държавите на кръстоносците отслабва натиска на селджуките върху Византийската империя, която възвръща част от териториите си в Анатолия с помощта на кръстоносците и преживява период на относителен мир през 12 век.
 
Ефектът върху мюсюлманските династии в Близкия Изтокизток е още по-значителен. Неустойчивостта на политическата ситуация първоначално пречи на защитата им срещу агресивните латински държави. Сътрудничеството между тях остава трудно десетилетия наред, но от Египет до Сирия и Багдад не спират призивите за прогонване на нашествениците, завършили с относителното обединяване на мюсюлманите и възвръщането на Йерусалим при [[Саладин]] около век по-късно.
 
==Източници==