Скоро Великобритания започва постепенно да губи своите владения в региона на Средния и Близкия Изтокизток,като получават независимост: [[Република Кипър|Кипър]] (1960), [[Кувейт]] (1961), [[Малдивите]] (1965), Южен Йемен (1967), а също и южните страни на Персийския залив и Източна Арабия: [[Оман]], [[Катар]], [[Бахрейн]] и [[ОАЕ]] (1971). В частност, последните изброени страни получават независимост основно заради решението на Лондон в началото на 1970 година за извеждането на британските войски от района "на изток от Суец" (преди всичко се предвижда закриването на британските военни бази в [[протекторат|протектората]] на [[Персийски залив|Персийския залив]]). През 1971 от Пакистан се отделя Източен Пакистан (Бангладеш). Освен това, през 1960 — началото на 70-те гг. между страните, влизащи в СЕНТО, възникват разногласия. Някои от азиатските участници на блока осъждат курса на правителството на [[Израел]] ([[Шестдневна война]] от 1967 г., [[Война на Съдния ден]] от 1973 г. и др.), който се поддържа от САЩ и други западни държави, и предлагат да се подсили икономическото сътрудничество в рамките на блока, считайки го за една от важните задачи на организацията. А през 1974 г. Турция осъществява [[Турско нахлуване в Кипър|нахлуване в Кипър]],където все още остават [[Акротири и Декелия|британски военни бази]], и окупират северната част на острова. Турската агресия,дори и обоснована донякъде,се възприема негативно от редица участници в СЕНТО,които имат добри отношения с [[Гърция]]. [[Ислямската революция в Иран]] води до излизане от СЕНТО на Иран, а след това и на Пакистан през март 1979 година. В последствие в състава на блока остават само страни-членки на НАТО, и същата година правителството на Турция предлага да бъде прекратена дейността на СЕНТО поради фактическо изчерпване на функциите си. Формално СЕНТО функционира до август 1979 година.
