Първа българска легия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки
м Премахнати редакции на 91.201.174.112 (б.), към версия на Elkost
Ред 1:
[[Картинка:First Bulgarian Legion-Kladovo.jpg|дясно|мини|200п|Въстаници от Първа българска легия в [[Кладово]]]]
 
'''Първата българска легия''' е военен отряд, сформиран в [[Белград]] от български доброволци по време на [[Бомбардировка на Белград (1862)|сръбско-турския конфликт]] от 1862 година. Според замисъла на своя организатор [[Георги Раковски]], отрядът трябва да вдигне на въстание българите в [[Османската империя]]. На практика легията участва в боевете за Белградската крепост, но никога не навлиза в османска територия. След тримесечно съществуване, тя е разпусната още през септември същата година от сръбското правителство под натиска на [[Великите сили]].<ref>{{cite book | last = Трайков | first = Веселин | authorlink = | year = 1974 | url = | title = Георги Стойков Раковски. Биография | publisher = Издателство на Българската академия на науките | location = София | pages = 245-255 | isbn = | accessdate = }}</ref>
 
Освен Раковски, в Първата българска легия вземат участие и трупат опит редица видни български националреволюционери, в т. ч. и бъдещият създател на [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]] [[Васил Левски]].<ref name="stoyanov-vyzr-1bl">Стоянов, Иван. История на Българското възраждане. Велико Търново, Издателство „Абагар“, 1999. [http://chitanka.info/text/5773/40#textstart Борбите на българския народ срещу османското владичество през 50-60-те години на XIX век] (достъп от 21.09.2013)</ref>
 
== Замисъл ==
Line 4 ⟶ 9:
 
== Възникване и дейност ==
С помощта на сътрудниците си в [[Цариград]] ([[Стоил Балкански]], [[Стоян Буйнов]] и други), Раковски започва агитация и събиране на средства още през септември същата година.<ref>{{Харв|Трайков|1974|loc=227-231}}</ref> На призива му откликват както емигранти, така и революционери от самата България. Към юни 1862 година в Белград се събират между 80 и 95<ref>{{Харв|Трайков|1974|loc=239}}</ref>, а по някои данни – до 600 доброволци<ref name="stoyanov-vyzr-1bl">Стоянов, Иван. История на Българското възраждане. Велико Търново, Издателство „Абагар“, 1999. [http://chitanka.info/text/5773/40#textstart Борбите на българския народ срещу османското владичество през 50-60-те години на XIX век] (достъп от 21.09.2013)</ref>.
 
Отрядът получава названието „легия“ в началото на юни 1862 година, когато взема участие във въоръжените стълкновения с турците при Варош капия и Видин капия в Белград. Впоследствие отбранява участък от сръбските позиции в града<ref>{{Харв|Трайков|1974|loc=245-250}}</ref>, а част от българските доброволци е изпратена в [[Крагуевац]] начело с [[Ильо Марков]] <ref>Енциклопедия „България“. Том 5. София, Издателство на Българската академия на науките, 1986, стр. 589</ref>. Провалът на [[Хаджиставрева буна|Хаджиставревата буна]] обаче пресича плановете за въстание в България.<ref>{{Харв|Трайков|1974|loc=249}}</ref> Кражба на събраните средства и неуспешните преговори за финансиране от българските общности в [[Браила]] и [[Виена]] оставят легията с много малко оръжие и я принуждават да мине на сръбска държавна издръжка в края на цицатаавгуст. Поставено под английски и руски натиск, в началото на майкасептември правителството на [[Илия Гарашанин]] разпуска легията като условие за помирение с Османската тиимперия.<ref>{{Харв|Трайков|1974|loc=254-255}}</ref>
 
== По-видни участници ==
* [[Георги Раковски]]
* [[Ильо Марков]]
* [[Христо Македонски]]
* [[Иван Кулин]]
* [[Стефан Караджа]]
* [[Хаджи Димитър]]
* [[Филип Тотю]]
* [[Васил Левски]]
* [[Иван Кършовски]]
* [[Васил Друмев]]
* [[Христо Иванов Големия|Христо Иванов – Големия]]
 
== Източници ==
Отрядът получава названието „легия“ в началото на юни 1862 година, когато взема участие във въоръжените стълкновения с турците при Варош капия и Видин капия в Белград. Впоследствие отбранява участък от сръбските позиции в града<ref>{{Харв|Трайков|1974|loc=245-250}}</ref>, а част от българските доброволци е изпратена в [[Крагуевац]] начело с [[Ильо Марков]] <ref>Енциклопедия „България“. Том 5. София, Издателство на Българската академия на науките, 1986, стр. 589</ref>. Провалът на [[Хаджиставрева буна|Хаджиставревата буна]] обаче пресича плановете за въстание в България.<ref>{{Харв|Трайков|1974|loc=249}}</ref> Кражба на събраните средства и неуспешните преговори за финансиране от българските общности в [[Браила]] и [[Виена]] оставят легията с много малко оръжие и я принуждават да мине на сръбска държавна издръжка в края на цицата на майка ти
{{бел2}}
 
[[Категория:Българско възраждане]]