Винена киселина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 57:
В България понякога винената киселина за [[кулинария|кулинарни цели]] се продава под подвеждащото търговско наименование ''лимонтузу'', т. е. вместо [[лимонена киселина]].
За пръв път тартаровата киселина е изолирана от [[калиев тартарат]], известен от древността като [[винен камък]] (още тригия, тартар). Откритието е направено около 800 г. от [[Персия|персийския]] [[алхимик]] Джабир ибн Хаян (Jabir ibn Hayyan), който е откривател и на други основни химични процеси, използвани и в наши дни.<ref>{{Cite book|url=http://books.google.com/?id=XuPWgEMx_eIC&pg=PA29|page=29|title=Vinegars of the World|author=Lisa Solieri, Paolo Giudici|publisher=Springer|year=2009|isbn=8847008654}}</ref> Съвременният процес на изолиране е разработен през [[1769]] г. от [[Швеция|шведския]] химик [[Карл Вилхелм Шееле]].
[[хиралност|Хиралността]] (оптичната изомерия) на винената киселина е открита през 1832 г. от [[Жан Батист Био]], който наблюдавал способността ѝ да завърта равнината на поляризирана светлина. [[Луи Пастьор]] продължава неговите изследвания през [[1847]] г., като проучва формата на [[кристал]]ите на винената киселина и установява, че са асиметрични. Чрез ръчно пречистване на кристалите с различна форма Пастьор първи получава чиста проба от L(+)-винена киселина<ref>L. Pasteur (1848) "Mémoire sur la relation qui peut exister entre la forme cristalline et la composition chimique, et sur la cause de la polarisation rotatoire" (Memoir on the relationship which can exist between crystalline form and chemical composition, and on the cause of rotary polarization)," ''Comptes rendus de l'Académie des sciences'' (Paris), vol. 26, pages 535-538.</ref><ref>L. Pasteur (1848) [http://books.google.com/books?id=gJ45AAAAcAAJ&pg=PA442&lpg=PA442#v=onepage&q&f=false "Sur les relations qui peuvent exister entre la forme cristalline, la composition chimique et le sens de la polarisation rotatoire"] (On the relations that can exist between crystalline form, and chemical composition, and the sense of rotary polarization), ''Annales de Chimie et de Physique'', 3rd series, vol. 24, no. 6, pages 442-459.</ref><ref>George B. Kauffman and Robin D. Myers (1998) [http://web.archive.org/web/20060117144722/http://192.129.24.144/licensed_materials/00897/papers/0003006/36kau897.pdf "Pasteur's resolution of racemic acid: A sesquicentennial retrospect and a new translation,"] ''The Chemical Educator'', vol. 3, no. 6, pages (?).</ref><ref>H. D. Flack (2009) [http://crystal.flack.ch/sh5092.pdf "Louis Pasteur's discovery of molecular chirality and spontaneous resolution in 1848, together with a complete review of his crystallographic and chemical work,"] ''Acta Crystallographica'', Section A, vol. 65, pages 371-389.</ref>.
| |||