Хоспиталиери: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м http://kaksepishe.com/blizkiya-iztok/
м http://kaksepishe.com/blizkiya-iztok/
Ред 52:
Рицарите на ордена не са особено възхитени от императорския дар, тъй като новата им държава е многократно по-малка от дотогавашните им владения в Близкия изток. Малта е малък каменист остров между [[Сицилия]] и [[Африка]] с дължина 22,5 км и ширина 13 км. Почвата не е плодородна, няма дървета и липсва вода.
 
Но недостатъците на [[Малта]] се компенсират от две големи предимства. Едното е благоприятното стратегическо разположение на острова в [[Средиземно море]], а заливът, наречен Голямото пристанище, се оказва идеален като база на флота на ордена. Рицарите отказват да се настанят в укрепения град [[Мдина]] в средата на острова, тъй като искат да бъдат близо до морето. Те харесват Голямото пристанище, където на един полуостров има малък форт. Те започват веднага да строят край него новите селища [[Биргу]] и [[Сенглеа]] и около тях изграждат солидни укрепления – високи стени с кули и бастиони. Трябва да се отбележи способността на рицарите бързо да се нагодят към новите условия. Оказва се, че те са ограничени на един малък остров и трябва да организират живота си по съвсем друг начин от този, на който са свикнали в просторните земи на [[Близък Изтокизток|Близкия изток]]. Те трябва да се научат да строят кораби и да станат мореплаватели. И те постигат всичко това в учудващо кратки срокове. Скоро откриват предимствата на [[пиратство]]то. През следващите два века техните [[Галера|галери]] се превръщат в страшилища за мореплаването и крайбрежните райони на средиземноморските мюсюлмански държави. Малта скоро се превръща в център на [[Робство|търговията с роби]] в [[Средиземно море]].
[[Картинка:Malta_Knights.jpg|thumb|left|Рицари от XVI в. – историческа възстановка]]
Много млади благородници идват от европейските страни в Малта, за да се учат в школите на рицарите. (В Малта е основан един от първите университети в Западна Европа). Това са обикновено по-малките синове на благородниците, които нямат право да наследяват имотите на бащите си, а получават само компенсация в пари (имотите са били неделими и се наследяват само от най-големия син). Младежите могат да бъдат произведени рицари, след като навършат 21 години и са служили три години на галерите. А тази служба се оказва много ефективна. Галерите се връщат обикновено с богата плячка и много роби. Една част от робите се използва като работна сила на строежите и като гребци на галерите, а другата се продава.