Свети Стефан (Цариград): Разлика между версии

„Свети Стефан“ е единствената [[православие|православна]] [[желязна църква]]. Представлява [[кораб (архитектура)|трикорабна]] [[базилика]] с кръстообразна форма и красиви орнаменти. [[Олтар]]ът е обърнат към [[Златен рог|Златния рог]], а над [[притвор]]а се издига 40-метрова [[камбанария]].

На [[17 октомври]] [[1849]] година е издаден официален султански [[ферман]], позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен [[параклис]] и е тържествено осветен на [[9 октомври]] [[1849]] година. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон [[Свети Стефан]] в чест на дарителя Стефан Богориди.

Na [[25 октомври]] [[1859]] г. княз [[Никола Богориди]] поставя основния камък на Желязната църква „Свети Стефан”Стефан“. Поставянето на основния камък е напълно символичен акт от страна на Богориди, тъй като истинското строителство на днешната църква започва 33 години по-късно, когато [[екзарх Йосиф]] също полага основния камък на 27 април 1892 г.<ref>http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1519959</ref>

На [[25 юни]] [[1890]] г. със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх [[Йосиф I]] на [[27 април]] [[1892]] г. Тъй като теренът е нестабилен архитектът [[Ховсеп Азнавур]] предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи. Търгът за изработване на елементите на църквата е спечелен от [[Виена|виенската]] фирма [[Ваагнер Биро|Рудолф Филип Ваагнер]], макар тя да не е строила дотогава железни църкви. Но Ваагнер вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки - – на виенското изложение през 1873 година компанията излага продуктите си в оргомен павилион от стъкло и желязо.

Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1895 и са откарани по железницата до Триест, а оттам с параходи до Цариград. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо, всички елементи са захваната основите с болтове, гайки и нитове - – общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на [[14 юли]] [[1896]] г.

В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на [[необарок]], [[неоготика]] и [[византийска архитектура|византийски стил]]. Интериорът също е изработен във Виена - – [[коринтски ред|коринтски колони]], ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има [[ар нуво]] влияние - – първият пример за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили [[иконостас]]а по [[католицизъм|католически]] образец и секретарят на екзархията [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] с архитекта Азнавур са принудени да отидат до [[Русия]], за да преговарят с руска фирма за избработка на [[православие|православен]] иконостас. Иконостасът е направен от [[Москва|московската]] фирма на [[Николай Ахапкин]], иконите са изписани от руския [[художник]] [[Клавдий Лебедев]], а шестте камбани са отлети също в [[Русия]], в [[Ярославъл]] във фабриката на [[Пьотър Оловянишников]]. Две от шестте камбани звучат и до днес.

Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на [[8 септември]] [[1898]] година - – празника [[Рождество Богородично]]. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от [[олтар]]а, като паметник, който да напомня за историческата и&#768; роля в продължение на половин век.

* [http://liternet.bg/publish22/b_ivanova/sv-stefan_sybratia.htm Благовеста Иванова. Църквата "Св„Св. Стефан"Стефан“ край Златния рог и нейните събратя]

* [http://liternet.bg/publish22/b_ivanova/sv-stefan.htm Благовеста Иванова, Ради Ганев. "Желязото"„Желязото“ и стоманата в храма "Св„Св. Стефан"Стефан“ в Истанбул]

* [http://liternet.bg/publish22/b_ivanova/neosyshtestveniiat.htm Благовеста Иванова. Неосъщественият каменен храм "Св„Св. Троица"Троица“ на брега на Златния рог и архитектите Фосати]

* [http://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/15583058.2012.662263 B. Ivanova, R. Ganev & M. Drdácký. Historical and condition survey of the Bulgarian metal church of St Stefan in Istanbul. - – International Journal of Architectural Heritage: Conservation, Analysis, and Restoration]

* Doytchinov G, Gantchev Ch. Osterreichische Architekten in Bulgarien 1878- – 1918 /Австрийски архитекти в България/, BOLAU Verlag- Wien, W. 2001.

* Ганчев Хр., Дойчинов Гр., Стоянова Ив. “България„България 1900 – Европейски влияния в българското градоустройство, архитектура, паркове и градини 1878-1918” – 1918“, АИ “Арх„Арх и Арт”Арт“, С. 2002.

* Ганчев Хр. “ Българската църква “Св„Св.Стефан”Стефан“ и Метохът в Истанбул”Истанбул“, сп.”Минало”“Минало“, кн. 1, 1995. стр.4 – 8.

* Ганчев, Хр. Български паметници в Р.Турция, сп.”Паметници“Паметници, реставрация, музеи”музеи“, кн.1, 2003, с.35- – 44.