Хан (титла): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м добавки и корекции
м http://kaksepishe.com/blizkiya-iztok/
Ред 11:
 
==Владетели, ханове и династии==
Първоначално хановете са оглавявали относително малки племенни образувания, обикновено живеещи в или в близост до по-голямата евразийската степ, за разлика от почти безкрайното шествие на номадските народи, посочени в историята на съседните уседнали региони, предимно в Европа и Далечния Изтокизток.
 
Един от най-ранните показателни примери за такива княжества в Европа е Дунавска България (най-вероятно също като Стара Велика България), управлявана от хан или кан най-малко от 7-ми до 9-ти век. Следва да се отбележи, че титлата "хан" не е доказана и написана директно в текстовете, отнасящи се до български владетели — единствено подобна титла, открита досега, е „Канасубиги” и се среща само в надписите на трима последователни български владетеля, а именно Крум, Омуртаг и Маламир (дядо, син и внук). В Първата Българска държава има титли за благородници, свързани с думата "хан" като кавхан, таркан и боритаркан и по аналогия учените извличат титлата хан или кан за първите български лидери — предположението е, че ако е имало Кавхан има вероятност да е имало също Хан. Има исторически извори, които наричат българския владетел като Καμπαγάνος (Кампаганос), вероятно в резултат на неправилното тълкуване на "Кан Паган", в книгата на патриарх Никофор. Като цяло обаче, надписи, както и други източници, посочват върховен владетел на Дунавска България с титли, които съществуват в езика на надписите — archontes, което означава "командир или следовател в гръцки — и knyaze, което означава "главатар" или "принц" на славянски език. Сред най-известните български ханове са: Хан [[Кубрат]], основател на Велика България; Хан [[Аспарух]], основателят на Дунавска България (днешна България); хан [[Тервел]], известен с това, че разбива арабски нашественици, като по този начин "спасява Европа"; Хан [[Крум]] "Грозни". "Хан" е официалното име на българския владетел до 864 г., когато княз [[Борис I]] приема [[християнство]]то.