Сибила Йерусалимска: Разлика между версии

Тя произлиза от [[Дом дьо Шато-Ландон]] и е дъщеря на [[Амалрих I (Йерусалим)|Амалрих I]] (1136–1174), [[Йерусалимско кралство|крал на Йерусалим]] и на [[Агнес (Едеса)|Агнес от Едеса]] (1149–1184). Тя е сестра на крал [[Балдуин IV (Йерусалим)|Балдуин IV]] († март 1185) и е вероятната последничканаследница на трона на [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]]. Тя е възпитавана в [[манастир]] [[Витания]] под надзора на леля си Ивет.

Сибила се омъжва през октомври 1177 г. за [[Вилхелм Монфератски (граф на Яфа и Аскалон)|Вилхелм Дългия меч]] (1150, † 1177), граф на [[ЯфоЯфа|Яфа]] и Аскалон от родрода [[Алерамичи]]. Вилхелм умира от [[малария]] малко след сватбата през 1177 г. от [[малария]]. Сибила по това време е бремена с по-късния крал [[Балдуин V (Йерусалим)|Балдуин V]].

През 1180 г. Сибила се омъжва за западнофренския благородник [[Ги дьо Лузинян]] (1159, † 1194), който също получава графството Яфа и Аскалон. СОт нeгo тя имa 4 дeцa: Алиc дьо Лузинян († 1190)

Нейният син Балдуин V е коронован от чичо му за крал на 20 ноември 1183 г. под регентството на граф [[Раймон III Триполитански]]. иПрез умирасептември още1186 нег. станал наБалдуин десетV годиниумира презв септемвриАкон, 1186още г.ненавършил вдесет Аконгодини.

През 1186 г. Сибила става кралица, Ги неин съ-кралсъвладетел, но иматой всъщностфактически поема властта в своите ръце. Той претърпява разгром в [[Битка при Хатин|битката при Хатин]] на 4 юли 1187 г. и попада в плен. Така Сибила трябва през септември 1187 г. сама да ръководи защитата на [[Йерусалим]] при обсадата от [[Саладин]]. Градът капитулира на 2 октомври, Сибила получава право да замине за [[Триполи (Ливан)|Триполи]]. Сибила и нейната дъщеря умират на 25 юли 1190 г. от епидемия във войсковия лагер на нейния съпруг при обсадата на Акон (1189–1191).

Понеже Ги е самоне принц-съпруг,притежава короната отивапо право, тя се номиналнопада формално на нейната сестра [[Изабела I (Йерусалим)|Изабела]] и 1192съпруга г. също на нейния втори съпругѝ [[Конрад Монфератски]]. Със съдействието на крал [[Ричард Лъвското сърце|Ричард от Англия]] Ги оставяим отстъпва короната на двамата на 16 април 1192 г.