Лиза Майтнер: Разлика между версии

| портрет-описание = Лиза Майтнер около 1906 г.

| националност = {{Австрия}}

| вложки = {{Личност/Учен
| категория = физик

Лиза Майтнер е родена на [[17 ноември]] [[1878]] г. в еврейско семейство във [[Виена]] и е третото от общо осем деца. По това време не се гледа с добро око на жените учени и нейните родители са против аспирациите ѝ да продължи обучението си. Въпреки това тя постъпва в университета във [[ВиенаВиенски университет|Виенския университет]] през [[1901]] годинаг., където изучава [[физика]]. През [[1905]] годинаг. става първата жена с докторска степен в този университет. След това тя заминава в института Кайзер Вилхелм в [[Берлин]], където започва съвместна работа с [[Ото Хан]] под ръководството на [[Макс Планк]].

През [[1926]] годинаг. става професор в [[Берлински университет|Берлинския университет]] и е първата жена в [[Германия]] на тази длъжност в която и да е научна област.

След откриването на неутрона през 1932 годинаг., възниква въпросът за създаването на трансурановите елементи. Започва научна надпревара между [[Ърнест Ръдърфорд]] в [[Англия]], [[Енрико Ферми]] в [[Италия]], [[Ирен Жолио-Кюри]] във [[Франция]] и Лиза Мейтнер с Ото Хан в Германия. Стимулът за тези изследвания е Нобеловата награда и никой от тях тогава не предполага, че откритията им ще станат основа за разработката на [[ядрено оръжие|ядрени оръжия]].

През [[1938]] годинаг. Дирк Костер убеждава Мейтнер да напусне Германия пред задаващата се нацисканацистка опасност. Поради еврейския си произход, тя няма истински паспорт и едва не е задържана на границата. Заминава първо за [[Холандия]], а след това за [[Швеция]].

Тя продължава работа в института [[Мане Зигбан]] в [[Стокхолм]], но не получава никаква подкрепа. Тайно се среша с Хан в [[Копенхаген]] за да обсъдят серия нови експерименти. Те поддържат и писмена кореспонденция. По запазилите се ръкописи може да се съди, че Хан не е вярвал в ядрения разпад. Лиза Майтнер е първата, на която се удава да разцепи ядрото на [[уран (елемент)|урана]]. При това се получават две нови ядра — на [[барий]] и [[криптон]], отделят се [[неутрон]]и и голямо количество [[енергия]]. Тя е и първата, която теоретично изчислява тази енергия, използвайки уравнението на [[Алберт Айнщайн]] за еквивалентност на енергия и маса.

По политически съображения на Лиза Майтнер не е разрешено да публикува своите открития. Ото Хан публикува резултатите от химичните експерименти през [[1939]] годинаг., а няколко месеца по-късно с помощта на своя племенник [[Ото Фриш]] Лиза описва физичната обосновка. Тя забелязва, че при процеса на ядрено делене може да се появи верижна реакция, която да доведе до отделяне на огромно количество енергия. Това предизвиква силен интерес в научната област. Става ясно, че може да бъде създадено ядрено оръжие с невероятна разрушителна мощ. Няколко учени убеждават Алберт Айнщайн да напише предупредително писмо до американския президент [[Франклин Рузвелт]], който в резултат създава [[проект Манхатън]] в [[Лос Аламос]], [[Ню Мексико]]. Лиза отхвърля поканата да работи по него, заявявайки „Аз бомба няма да правя!“.

През [[1944]] годинаг. Ото Хан получава [[Нобелова награда за химия]] за откритието за ядрения разпад на тежките ядра. По мнението на много учени тази награда е заслужавала и Лиза Майтнер. Има много спекулации по въпроса защо Майтнер не получава наградата. Едно от тях е еврейският ѝ произход, а друго, че един от членовете на комитета е бил Зигбан, който е имал отрицателно отношение към нея. През [[1949]] годинаг. получава наградата" Макс„Макс Планк"Планк“ и става шведски гражданин, а през [[1966]] годинаг. ѝ е присъдена наградата „Енрико Ферми“.

ВПрез [[1960]] годинаг. Лиза Майтнер се мести в [[Кеймбридж]], [[Англия]], където умира през 1968 г. само няколко дни преди да навърши 90 години. Надгробната плоча слага нейният племенник Ото Фриш, на нея пише: „Лиза Майтнер, физик, който никога не загуби своята хуманност“.

== Външни връзкипрепратки ==

[[Категория:ВъзпитанициЛичности на Виенския университет(Кеймбридж)]]