Сирийски преводи на Библията: Разлика между версии

{{факт|[[Филоксениан]]ът е най-мистериозната сириакска версия на Библията. Преведена е от [[Поликарп]] през 507/08 г. под ръководството на [[Филоксений]] от [[Мабуг]] с цел да даде по-автентичен превод от [[Септуагинта]]та и да допълни новозаветните книги, невключени от Пешитата.|2016|4|5}}

{{факт|[[Херклеан]]ът е друга сириакска версия, която е създадена като ревизия на Филоксениана от [[Томас от Харкел]] през 616 г. Практически е невъзможно да се разбере коя част от Херклеана е ревизия и коя е нов превод, но е абсолютно явно от текста, че целта му е буквалност на превода. Преведени са по [[масорети|масоретски]] тертип всички предлози, представки и наставки в оригиналния словоред, дори с риск да се наруши сириакската [[граматика]]. Резултатът е текст, чиято употреба била невъзможна, но затова пък Херклеана е незаменим инструмент на [[библейска критика|библейската текстова критика]]. По-интересното обстоятелство в случая е, че Херклеанът е критическо издание, в което Томас съчетава няколко [[ръкопис]]а, отбелязвайки техните разлики с обели или бележки в полето на [[византийски език|византийските]] и сириакски варианти на текста на Светото писание.|2016|4|5}}

{{факт|Палестинският сириакски диалект (познат още като ''[[йерусалимски сириак]]'' или ''християно-палестино-арамейски език'') е по-различен от останалите сириакски диалекти с близостта си до [[арамейски език|арамейския език]]. Най-ранните ръкописи на Библията на палестински сириакски диалект датират от [[5 век|5]] – [[6 век]] и представляват предимно [[лекционери]]. Три важни ръкописа са достигнали до днес - първия от 1030 г. се съхранява във [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]], а другите два се съхраняват в [[Синайски манастир|Синайския манастир]], и датират от 1104 г. и 1118 г. Текстовият източник, от който са превеждани тези версии, е византийски, и в частност [[Кесария|кесарийски]].|2016|4|5}}