Филип Уорън Андерсън: Разлика между версии

| роден-място = [[Индианаполис]], [[Индиана]], [[Съединени американски щати|САЩ]]

| националност = [[Съединени американски щати|американец]]{{USA}}

| работил-в = [[Bell Labs]], </br>[[Принстънски университет]], </br> [[Кеймбриджки университет]]

{{нобелов медал}}'''Филип Уорън Андерсън''' е [[Съединени американски щати|американски]] [[Физика|физик]], носител на [[Нобелова награда поза физика]] презза [[1977]] г., присъдена му за „изследвания„''изследвания на електричните структураструктури на материята и неподредените системи“системи''“. Известен е с работите върху [[локализация на Андерсън|локализацията на Андерсън]], [[антиферомагнетизъм|антиферомагнетизма]] и [[свръхпроводимост]]та при високи температури.

Роден е на [[13 декември]] [[1923]] година в [[Индианаполис]], [[Индиана]]. През 1940 г. постъпва в [[Харвард]], където започва следването си по физика, а по-късно, през 1949 г., защитава и докторска дисертация.

От 1949 до 1984 г. работи в областта на [[Физика на кондензираната материя| физиката на кондензираната материя]]. Тогава той открива т.нар. ''Локализация на Андерсън'', [[Хамилтониан]]а на Андерсън, описващ поведението на [[електрон]]и в [[преходни метали]] и механизма на Андерсън-Хигс за „даването“ на [[Маса (величина)|маса]] на [[Елементарна частица|елементарните частици]].

От 1967 до 1984 г. Андерсън е професор в [[КембриджКеймбриджки университет|Кеймбридж]]. През 1977 г. е награден с Нобеловата награда по физика. В момента е професор в [[Принстънски университет|Принстън]].