Иван Бурин: Разлика между версии

Иван Бурин (псевдоним на Иван Трифонов Алексиев), български поет, е роден на 25.12.1912 г. в село [[Ребърково]], Врачанско. Следва ветеринарна медицина и право в [[Софийски университет „Св. Климент Охридски“|Софийския университет]]. Избран е в Централното ръководство на [[Български общ народен студентски съюз|БОНСС]] и е един от редакторите на в. “Студентско знаме” (1930-1935) и в. “Академик” (1936-1939). Печата за пръв път в сп. “Трезвост и култура” (1935-1936) през 1935 г. Участва във [[Втора световна война|Втората световна война]] като военен писател – за нея написва сборниците с очерци “Как минахме Драва” (1945), “С Григорий Орда на Драва” (1972). Редактор в изд. “Български писател” (1960-1965). Автор на стихосбирките: “Мана” (1938), “Плодът изкърши клоните” (1939), “Пролетта и трактористът” (1950), “Огньовете на Бузлуджа” (1952), “Песента се връща над полята. Избрани стихове” (1958), “Марко Кралевити” (1959), “Къде расте разковничето. Избрани стихове” (1962), “С твоя глас, майко” (1964), “Под българско небе” (1966), “Лято” (1968), “Цветовете на дъгата” (1972), “Лозето на българина. Избрани стихове” (1973), “Вечерни аромати” (1980). Очерци: “По неравни профили. Пътят на Пеню Генчев” (1950), “Има една песен… Мисли за поета и човека Николай Хрелков” (1975). Сатира: “Сол и пипер” (басни, сатири и епиграми, 1962). Роман: “Стоян Глога” (1968). Работи и в областта на фолклористиката и литературната история – автор на “Горо ле, майко хайдушка. Народни песни” (в съавторство с Димитър Осинин, 1953), “Ботев и народният поетичен гений” (1954), “Народно творчество и художествена литература” (1967), “Български народни песни” (1970), “Поезия – участ и съдба” (1972). Заслужил деятел на културата (1965). Член на [[Българска комунистическа партия|БКП]] от 1938 г. Носител на [[Димитровска награда]] за 1951 г. и на орден “Народна република България” І степен (1973). Самоубива се на 15.04. 1991 г.