Шафран: Разлика между версии

|- style="background:lightgreen; text-align:center;"

|- style="background:#fff; color:#111; text-align:center;"

Шафрановият минзухар вирее в климати, близки до средиземноморските шубраци. Следователно той вирее и в места, подобни на [[Северна Америка|североамериканските]] шубраци, където над сухи и полусухи земи през лятото духат топли сухи леки ветрове. Въпреки това растението може да понася студени зими, издържайки на студове до −10&deg;C и кратки периоди на снежна покривка.<ref name="Willard_2-3">Willard 2001, стр. 2—32 – 3.</ref><ref name="Deo_1">Deo 2003, стр. 1.</ref> Ако не се отглежда в места с високи валежи, шафрановият минзухар се нуждае от напояване. В [[Кашмир]] например годишните валежи са средно 1000—15001000 – 1500 мм, така че кашмирският шафран се отглежда без напояване при нормални валежи. В много по-сухите райони, където се отглежда шафранов минзухар (например в Гърция, където средните валежи са 500 мм, и [[Испания]], където те са 400 мм), е необходимо напояване. Шафрановият минзухар обича пролетните дъждове, последвани от сравнително сухи лета. Дъждовете, падащи непосредствено преди цъфтенето обаче носят високи добиви. От друга страна, дъждът или студеното време по време на цъфтене допринасят за болести. Постоянната влага и горещина също са неблагоприятни за добива на шафран<ref name="Deo_2">Deo 2003, стр. 2.</ref>, както и ровенето от [[зайцевидни|зайци]], [[плъхове]] и [[птици]]. Паразити като [[кръгли червеи]], листни [[ръжда (гъбичка)|ръжди]] и луковични плесени също застрашават реколтата.<ref name="Deo_3">Deo 2003, стр. 3.</ref>

|[[Испания]]||6—296 – 29

|[[Италия]]||10—1610 – 16

|[[Гърция]]||4—74 – 7

|[[Индия]]||2—72 – 7

|[[Мароко]]||2,0—20 – 2,5

Най-добре е да се засажда в полета, които са наклонени на юг, което осигурява максимално излагане на слънце. Шафрановите растения се нуждаят от пряка слънчева светлина и не виреят на сянка. В [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]] се сади през юни. Луковиците се засаждат на дълбочина 7 до 15 см. Добивите и качеството им се влияят от климата, дълбочината на засаждане и разстоянието между луковиците. Луковиците, засадени по-дълбоко, дават по-малко цветни пъпки и дъщерни луковици, но полученият шафран е с по-високо качество. При условията, съществуващи в [[Италия]], засаждането на луковиците на 15 см дълбочина дава оптимални нишки шафран, а по-плиткото засаждане на 8—108 – 10 см дава най-много цветове и дъщерни луковици. В Италия луковиците се засаждат на 2—32 – 3 см разстояние. Оптималните практики на засаждане варират силно между Италия, Гърция, [[Мароко]] и Испания и са съобразени с характерния за съответната страна климат.<ref name="Deo_2">Deo 2003, стр. 2.</ref>

Минзухарите виреят най-добре в ронливи, рехави, с ниска плътност, добре напоени и добре оттичащи се глинено-варовити [[почва|почви]] с високо органично съдържание. Традиционно се използват издигнати лехи за осигуряване на добро оттичане. В миналото органичното съдържание на почвата за отглеждане на шафранов минзухар е изкуствено повишавано с прилагане на около 20—3020 – 30 тона естествен [[тор (биология)|тор]] на хектар. Впоследствие са били засявани луковиците и е нямало нужда от допълнително торене.<ref name="Deo_3">Deo 2003, стр. 3.</ref> След летуването луковиците образуват тесните листа и започват да пъпкуват през есента. Едва през октомври (в Северното полукълбо) започва цъфтенето. Събирането на цветовете по необходимост е бърза работа. След цъфтенето в зори цветовете бързо увяхват под слънцето по пладне.<ref name="Willard_3-4">Willard 2001, стр. 3—43 – 4.</ref> При това всички шафранови минзухари цъфтят в кратък период от една или две седмици.<ref name="Willard_4">Willard 2001, стр. 4.</ref>Приблизително 150 цвята са нужни за 1&nbsp;[[грам|г]] сух шафран; за производството на 12&nbsp;г сух шафран (72&nbsp;г пресен), е необходим 1 кг цветя. Един прясно откъснат цвят дава приблизително 0,03&nbsp;г пресен или 0,007&nbsp;г сух шафран.<ref name="Deo_3">Deo 2003, стр. 3.</ref>

|- style="background:#eee9bf; text-align:center;"

|- style="background:#fff; color:#111; text-align:center;"

|[[въглехидрат]]и || 12,0—150 – 15,0

|[[вода]] || 9,0—140 – 14,0

|[[пептид|полипептиди]] || 11,0—130 – 13,0

|[[целулоза]] || 4,0—70 – 7,0

|[[липид]]и || 3,0—80 – 8,0

|[[минерал]]и || 1,0—10 – 1,5

|- style="background:#eee9bf; text-align:center;"

|- style="background:#fff; color:#111; text-align:center;"

|- style="background:#eee9bf; text-align:center;"

|- style="background:beige; text-align:center;"

[[Минойска цивилизация|Минойците]] са обрисували шафрана в дворцови фрески около 1500—16001500 – 1600 г. пр.н.е, представяйки употребата му като лекарство.<ref name="Ferrence">Ferrence 2004, стр. 1.</ref><ref name="Honan_2004">Honan 2004.</ref> По-късно гръцките легенди разказват за морски пътешествия до [[Киликия]]. Там пътешествениците се надявали да се сдобият с това, за което смятали, че е най-ценният шафран в света.<ref name="Willard_2-3">Willard 2001, стр. 2—32 – 3.</ref> Друга легенда разказва за Крокус и Смилакс – за това, как Крокус е омагьосан и превърнат в първия шафранов минзухар.<ref name="Willard_2">Willard 2001, стр. 2.</ref> Древните средиземноморски народи, сред които [[Древен Египет|египетските]] парфюмеристи, лекарите от [[Газа]], гражданите на [[Родос]]<ref name="Willard_58">Willard 2001, стр. 58.</ref> и гръцките куртизанки-''[[хетера|хетери]]'' използвали шафран в своите парфюми, мазила<ref name="Willard_41">Willard 2001, стр. 41.</ref>, путпури, гримове, жертвоприношения и лечения.<ref name="Willard_41">Willard 2001, стр. 41.</ref>

В късния [[Елинизъм|елинистичен]] Египет [[Клеопатра VII|Клеопатра]] е използвала шафран при къпане, за да доставя по-голямо удоволствие при любене.<ref name="Willard_55">Willard 2001, стр. 55.</ref> Египетските знахари са използвали шафран за лекуване на всички разновидности стомашно-чревни оплаквания.<ref name="Willard_34-35">Willard 2001, стр. 34—3534 – 35.</ref> Шафранът е използван и за боядисване на тъкани в [[Левант|левантински]] градове като [[Сидон]] и [[Тир (град)|Тир]].<ref name="Willard_59">Willard 2001, стр. 59.</ref> Римският учен [[Авъл Корнилий Целс]] предписва шафран в лекарства за рани, кашлица, колики и краста.<ref>Celsus, de Medicina, ca. 30 AD, transl. Loeb Classical Library Edition, 1935 [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Celsus/home.html]</ref> Римляните толкова обичали шафрана, че римските колонизатори си донесли шафран, когато се заселили в южна [[Галия]], където го отглеждали широко до падането на Рим през 271 г. Съперничещи си теории заявяват, че шафранът се връща във [[Франция]] едва през [[8 век]] с [[маври]]те или с папството в [[Авиньон]] през [[14 век]].<ref name="Willard_63">Willard 2001, стр. 63.</ref>

[[Файл:Gomateswara.jpg|мини|ляво|200px|17,8-метровия [[монолит]] на [[джайнизъм|джайнисткия]] пророк [[Гоматешвара]] [[Бахубали]], който е изсечен през 978—993978 – 993 г. и се намира в [[Шраванабелагола]], [[Индия]], се помазва с шафран всеки 12 години от хиляди последователи в рамките на празника [[Махамастакабхишека]].]]

Бои на база шафран са открити в 50&nbsp;000-годишните изображения на праисторически животни в днешен [[Ирак]].<ref name="Willard_2">Willard 2001, стр. 2.</ref><ref name="Humphries_20">Humphries 1998, стр. 20.</ref> По-късно шумерите използват див шафран в лекарства и магически еликсири.<ref name="Willard_12">Willard 2001, стр. 12.</ref> Така шафранът е бил предмет на търговия между далечни страни още преди разцвета на Минойската култура от 2-рото хилядолетие пр.н.е. Шафранът е възпят и в [[иврит|еврейската]] ''„[[Песен на песните]]“''.<ref name="Humphries_19">Humphries 1998, стр. 19.</ref> Древните персийци отглеждали персийски шафран (''Crocus sativus'' 'Hausknechtii') в Дербена, [[Исфахан]] и [[Хорасан]] към [[10 век пр.н.е.]]. На тези места шафрановите нишки са били втъкавани в тъкани<ref name="Willard_2">Willard 2001, стр. 2.</ref>, ритуално принасяни в жертва на божествата и използвани в багрила, парфюми, лекарства и миещи средства.<ref name="Willard_17-18">Willard 2001, стр. 17—1817 – 18.</ref> Шафранови нишки са разпръсквани по леглата и слагани в горещи чайове като лек срещу пристъпи на [[меланхолия]]. Чужденците се страхували от персийското използване на шафран като [[наркотик]] и [[афродизиак]].<ref name="Willard_41">Willard 2001, стр. 41.</ref> По време на азиатските си нашествия [[Александър Македонски|Александър Велики]] използвал персийски шафран в чая, ориза и баните си като лек за бойни рани. Александровите войски му подражавали и пренесли баните с шафран в Гърция.<ref name="Willard_54-55">Willard 2001, стр. 54—5554 – 55.</ref>

Теориите за достигането на шафрана до [[Южна Азия]] си противоречат. Традиционни [[Кашмир|кашмирски]] и [[Китай|китайски]] сведения дават дати на пристигане преди 900—2500900 – 2500 г.<ref name="Lak_1998b">Lak 1998b.</ref><ref name="Fotedar_128">Fotedar 1998—19991998 – 1999, стр. 128.</ref> Междувременно много историци, изучаващи древни персийски документи датират пристигането някъде преди 500 г. пр.н.е.<ref name="McGee_422">McGee 2004, стр. 422.</ref> Те приписват това или на пренасянето на шафранови луковици от персийците за засяване на нови градини и паркове<ref name="Dalby_2003_256">Dalby 2003, стр. 256.</ref> или на персийското нашествие и колонизация на Кашмир. Финикийците после продавали кашмирски шафран като багрило и лек за меланхолия.<ref name="Willard_41">Willard 2001, стр. 41.</ref> Оттам използването на шафран в храни и багрила се разпространява в цяла Южна Азия. [[Будизъм|Будистките]] монаси в Индия например са възприели шафраново-оцветените роби след смъртта на [[Сидхарта Гаутама|Буда Сидхарта Гаутама]].<ref name="Tarvand_2005">Tarvand 2005.</ref>

В [[Европа]] отглеждането на шафран спада бързо след падането на Римската империя. Шафранът се връща с навлизането на [[Мавърска цивилизация|Мавърската цивилизация]] в Испания, Франция и Италия.<ref name="Willard_70">Willard 2001, стр. 70.</ref> По време на [[Черна смърт|Черната смърт]] от [[14 век]] търсенето на шафранов лек се увеличило неимоверно и е трябвало да се внесе много шафран с венециански и генуезки кораби от южни и средиземноморски страни<ref name="Willard_99">Willard 2001, стр. 99.</ref> като Родос. Кражбата на една такава доставка от благородници подпалва продължилата 14 седмици „Шафранова война“.<ref name="Willard_99">Willard 2001, стр. 99.</ref> Конфликтът и последвалия го страх от необуздано шафраново пиратство дало импулс на значително отглеждане на шафран в [[Базел]], който започнал да процъфтява.<ref name="Willard_101">Willard 2001, стр. 101.</ref> Отглеждането и търговията стигат до [[Нюрнберг]], където епидемичните нива на фалшифицкация на шафран довеждат до кодекса ''Safranschou'', който глобявал, вкарвал в затвора и екзекутирал фалшификаторите на шафран.<ref name="Willard_103-104">Willard 2001, стр. 103—104103 – 104.</ref> Скоро след това отглеждането на шафран се разпространява в [[Англия]], особено в [[Норфолк]] и [[Съфолк]]. [[Есекс]]кото градче [[Сафрон Уолдън]], кръстено на културата, в отглеждането на която се специализирало, израства като основен център за производство и търговия на шафран в Англия. Навлизането на по-екзотични продукти обаче – [[шоколад]], [[кафе]], [[чай]] и [[ванилия]] – вследствие на новите връзки с източни и задморски страни довежда до затихване на отглеждането на шафран в Европа.<ref name="Willard_117">Willard 2001, стр. 117.</ref><ref name="Willard_132-133">Willard 2001, стр. 132—133132 – 133.</ref> Отглеждането в значителни количества останало трайно само в Южна Франция, Италия и Испания.<ref name="Willard_133">Willard 2001, стр. 133.</ref>

Европейците донасят шафрана в [[Америка]], когато там имигрират членовете на [[Швенкфелдерска църква|Швенкфелдерската църква]], напускайки Европа със сандък, пълен с шафранови луковици. Наистина, швенкфелдерите са отглеждали много шафран в Европа.<ref name="Willard_143">Willard 2001, стр. 143.</ref> Към 1730 г. [[пенсилвански немци|пенсилванските немци]] отглеждат шафран в цяла източна [[Пенсилвания]]. Испанските колонии в [[Карибско море]] купуват големи количества американски шафран и високото търсене води до това, че цената на шафрана на стоковата борса във [[Филаделфия]] е приравнена с тази на [[злато]]то.<ref name="Willard_138">Willard 2001, стр. 138.</ref> Търговията с Карибите по-късно се проваля като последица от [[Англо-американска война|Англо-американската война]] от 1812 г., когато са унищожени много търговски кораби, превозващи шафран.<ref name="Willard_138-139">Willard 2001, стр. 138—139138 – 139.</ref> Въпреки това пенсилванските немци продължават да отглеждат по-малки количества шафран за местна търговия и употреба в торти, спагети и ястия от пиле или пъстърва.<ref name="Willard_142-146">Willard 2001, стр. 142—146142 – 146.</ref> Американското отглеждане на шафран оцелява до наши дни главно в пенсилванския окръг [[Ланкастър (окръг, Пенсилвания)|Ланкастър]].<ref name="Willard_143">Willard 2001, стр. 143.</ref>

|- style="background:#ff8888; text-align:center;"

|- style="background:#fff; color:#111; text-align:center;"

Повечето шафран се отглежда в пояс, започващ от Средиземноморието на запад и достигащ до Кашмир на изток. Годишно в света се произвеждат около 300 тона шафран.<ref name="Katzer_2001">Katzer 2001.</ref> [[Иран]], [[Испания]], [[Индия]], [[Гърция]], [[Азербайджан]], [[Мароко]] и [[Италия]] (подредени в намаляващ ред по производство) са основните производители на шафран. За един килограм сух шафран са необходими 110&nbsp;000—165000 – 165&nbsp;000 цвята, които се получават от засадена площ, по-голяма от две футболни игрища.<ref name="Hill_273">Hill 2004, стр. 273.</ref><ref name="Rau_35">Rau 1969, стр. 35.</ref> За да се наберат 150&nbsp;000 цвята са необходими са около 40 часа интензивен денонощен труд.<ref name="Lak_1998">Lak 1998.</ref> След изваждане, близалцата бързо се изсушават и (за предпочитане) се запечатват в херметични контейнери.<ref name="Goyns_8">Goyns 1999, стр. 8.</ref> Цените на шафрана на едро и дребно варират от близо 1000 до близо 10&nbsp;000 евро за килограм. В западните страни средната цена на дребно е около 1550 евро за килограм.<ref name="Hill_272">Hill 2004, стр. 272.</ref> В един килограм има между 160&nbsp;000 и 450&nbsp;000 нишки. Яркият тъмночервен цвят, леката влажност, еластичността, скорошната дата на събиране и липсата на отчупени парчета от нишки са белези на пресния шафран.

|II||150—190150 – 190

|III||110—150110 – 150

|IV||80—11080 – 110

|''La Mancha''||180—190180 – 190

|''Rio''||150—180150 – 180

|''Standard''||145—150145 – 150

Независимо от тези опити за контрол на качеството и стандартизация, богатата история на фалшифицирането на шафран продължава и до днес. Фалшификация на шафран е документирана за първи път в Европейското Средновековие, когато осъдените за продажба на фалшифициран шафран са били екзекутирани според кодекса ''Safranschou''.<ref name="Willard_102-104">Willard 2001, стр. 102—104102 – 104.</ref> Традиционни методи за фалшификация са примесването на други субстанции, например [[Червено цвекло|цвекло]], влакънца от [[нар]], боядисани в червено [[коприна|копринени]] влакна или безвкусните и без мирис жълти тичинки на шафрановия минзухар. Измамни практики са били и потапянето на истински шафранови влакна в лепкави субстанции като мед или растително масло. Но шафранът на прах е много по-податлив на фалшифициране. Куркума, червен пипер и други субстанции често са били и все още продължават да се смесват с шафрановия прах. За по-евтините мостри шафран е по-вероятно да бъдат фалшифицирани. При това за фалшификация се счита и незаконното смесване на относително евтини мостри шафран с висококачествени видове.<ref name="Tarvand_2005" />{{Harvnb|Tarvand|2005}}.</ref> Така в Индия богатият и висококачествен кашмирски шафран често се продава смесен с по-евтини и по-нискокачествен шафран, внесен от Иран. Тези смеси след това се продават за чист кашмирски шафран, което струва на кашмирските производители голяма част от приходите им.<ref name="ABC">Australian Broadcasting Corporation 2003.</ref><ref name="Hussain">Hussain 2005.</ref>

* {{cite web | url = http://www.abc.net.au/news/newsitems/200311/s982047.htm | title = Kashmiri saffron producers see red over Iranian imports | last = | first = | accessdate = 2007-10-25| publisher =Australian Broadcasting Corporation (2003)|archiveurl=http://web.archive.org/web/20071222043057/http://www.abc.net.au/news/newsitems/200311/s982047.htm|archivedate=2007-12-22}}

* {{cite web | url = http://unitproj.library.ucla.edu/biomed/spice/index.cfm?displayID=22 | title = Saffron | last = | first = | accessdate = 2007-10-25| publisher = Darling Biomedical Library (UCLA) (2002)}}

* {{cite web | url = http://www.dpiwe.tas.gov.au/inter.nsf/WebPages/EGIL-5K63X8?open#Saffron| title = Emerging and Other Fruit and Floriculture: Saffron| last = DPIWE (2005)| first = | accessdate = 2007-10-25| publisher =Food & Agriculture}}

* {{cite web | url = http://books.google.com/books?ie=UTF-8&hl=en&id=l-QJaUp31T4C| title = Saffron, Taylor & Francis | last = Goyns| first = MH (1999)| accessdate = 2007-10-25| publisher =}}, ISBN 90-5702-394-6

* Jessie, SW & TP Krishnakantha (2005), Inhibition of human platelet aggregation and membrane lipid peroxidation by food spice, saffron, Molecular and Cellular Biochemistry 278 (1—21 – 2). PMID 16180089

* {{cite web | url = http://books.google.com/books?ie=UTF-8&hl=en&id=iX05JaZXRz0C| title = On Food and Cooking: The Science and Lore of the Kitchen, Scribner| last = McGee| first = H (2004)| accessdate = 2007-10-25| publisher =}} ISBN 0-684-80001-2

* {{cite web | url = http://www.shen-nong.com/eng/shen-nong/history/qinhan/qinhan.htm| title = Qin Dynasty 221—207221 – 207 B.C.| last = | first = | accessdate = 2007-10-25| publisher =Shen-Nong Limited (2005)}}

* {{cite web | url = http://www.tarvandsaffron.com/saffron.htm| title = What is Saffron?| last = | first = | accessdate = 2007-10-25| publisher =Tarvand Saffron Company (2005)}}

* {{cite web | url = http://www.tarvandsaffron.com/classification.htm | title = Grading and Classification"| last = | first = | accessdate = 2007-10-25| publisher =Tarvand Saffron Company (2005b)}}

* {{cite web | url = http://books.google.com/books?ie=UTF-8&hl=en&id=WsUaFT7l3QsC| title = Secrets of Saffron: The Vagabond Life of the World's Most Seductive Spice, Beacon Press| last = Willard| first = P (2001)| accessdate = 2007-10-25| publisher =}}, ISBN 0-8070-5008-3

* [https://www.24chasa.bg/Article/5036448 Нова мода в земеделието: Има 850 дка с най-скъпата подправка - – шафрана ]

* [http://agroplovdiv.bg/32999/%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4след-3000-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8години-%D1%88%D0%B0%D1%84%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%82шафранът-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0стигна-%D0%B4%D0%BEдо-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0бълга/ След 3000 години шафранът стигна до България]